Милкана — Що му е майка да го мисли, булка да го чака — майка и булка юнашки криле подкършат.
Калина — Тъй му отромоня и гората — майка му е ся Стара планина…
Милкана — Що са гласовити наши загорки, какви песни слагат — на всеки юнак и песен!…
Калина — Воля и младост — във ваше Загорье, буле. Там всичко като песен върви. Денем млад войвода с отбор дружина сянка държи на цяло пригорье, а смръкне ли се — и напети юнаци се смъкнат по седенки. Живот ли е — живота в полето, момци ли са — момците по нази! — До един се сврели в село — момите са от тях по-сърцати!
Милкана — Загорец къща не храни, Калино — вашите момци са всички къщовни стопани.
Из къщните врати излиза по долно расо, препасан с ремик и гологлав, поп Никола, мъж с попъстрена дълга брада, но с ясно, отворено лице и още държелив.
Поп Никола (пристъпва през трема) — Слънцето зе рано да залязва вече. В къщи се комахай здрачи. Излязох отвън да видя: клисар ли се забави клепалото да удари или сянката ме лъже? — Има време, хората не са се още прибрали от бостаните.
Калина — И аз току-що изцедих дрехите — да вържа въжето да простра, докато не е мръкнало.
Милкана — Цял ден, объхта се Калина. Аз не натопих пръст да й помогна.
Калина — Що се одумваш сама, буле? — От десетина дена не мязаш на себе си, че по теб и цялата къща…
Поп Никола — Недейте да се одумвате, недейте да роптаете, бога да гневим. Всеки си има своята болка, всяка къща — грижата: всекиму каквото е отредено в този свят. От добрини ли е побеляла и мойта глава. — Стопанка читава и здрава, два сина сокола в земята самичък съм копал — лека да им е пръст! Никога не възроптах против божата воля. Няма да възроптая и в тез усилни години, кога страшни изпитания като тъмни облаци се събират над цялата покрайнина. Няма да си вържа грях самичък на душата! — Само тръпна, тръпна като ден — ще прогърми тъмен облак над глави ни и дете в майка ще писне околовръст.
Милкана — Да иде що иска! Мъка ли е обща мъка, усилни ли са години, които за всички редом идат…
Калина — Пък и ти, буле! Толкоз се мина, колко остана: и гроздобер като свършим, по Димитровден батю ще си дойде.
Милкана — Какво ще намери в къщи — една нерадива кукувица, сгърнала ръце на опустели гърди и само кукува.
Поп Никола — Със слаба вяра са остали всички: нямате никой упование в бога! Мъка ли ви налегне — ще ви сломи, несрета ли ви срещне — ще ви отчае. Забравят род и вяра, остават и земята си — земята, дето са се родили и пораснали, де бащини и майчини кости почиват.
Калина — Кога таквъзи орис орисала нашата земя… Нататък пряко Влашко и Богданско, де са извили керван толкози поленци — я, и там слънце грее от небето и там пролет цъфти.
Поп Никола — В чужди край чуждо слънце, дъще. Нивга няма да стопли то сърцата на чужденци, тръгнали от орисията си да бягат. Нито пък пролет ще цъфне нявга там да ги възрадва.
Милкана — А тук — за тегло и неволя ли ще жалим?
Поп Никола — За теглото — за черното тегло и робската неволя, чада; за бащин гроб, зарасъл в трева край селото — че род кому не е остало нищо под небето, милее и по тегло и неволя и сам търси тревясал гроб, да поплаче над него.
Милкана (замислена и комахай безучастна вече в разговора) — Тежко и горко, кому сал един гроб е останал да милее в този свят!
Поп Никола — А трижди по-тежко и горко, невясто, кой и един гроб няма в света, да се повърне отруден от дълга пътя да поплаче над кръста му — свойте корени да сети в земята.
Калина — Не съм зараснала аз с тая земя — жива да се погребвам в нея! Виж, загорци като горски орли се ширят над земя и вода — ни от турчин, ни от яничарин искат да знаят!
Милкана се усмихва мълчаливо.
Поп Никола (клатейки глава) — Подкършиха и на загорци крилата, дъще, че и най-волния им орел, дето не остави турчин да надникне над техните балкански гнезда — и той некин падна в невярна примка.
В това време през разтрогите на вратника вън по моравата се забелязва общо безпокойство — жени, моми, деца, изплашени, търчат въз една страна, по-стари селяни и селянки се повръщат и заничат една друга. Едни от тях се застояват стълпени, други се повръщат пак назад. Една по-стара съседка се доближава до поповия вратник и почва да хлопа.