Съседката (припряно, зад вратника) — Дядо попе, дядо попе!
И тримата се извръщат учудени нататък.
Поп Никола (тръгва към вратника, правейки знак на Калина и Милкана да стоят тук) — Какво има? Какво се е събрало цяло село на моравата?
Съседката — Ела, дядо попе — ела, че турци. Турци идат!
Калина — Какво са се всички разтичали? Ний се заприказвахме, не видяхме — цяло село се стълпило пред къщи. — Аз щях да вържа въжето.
Изплашена, запъхтяна, изскача из сливака втора съседка, стиснала за ръка дете.
Втора съседка — Що стоите? Невясто, Калино — турци идат отдолу!
Милкана — Какви турци по вечеря?
Втора съседка — Турци идат, хайдути са подкарали да бесят! За дядовата попова къща питаха — ай сега тука ще ги докарат! Бягайте, да се скрийте — вървете подир мене, през сливака: никой няма да ви види! (Бързешком изчезва пак с детето нататък.)
Калина (изпраща я с очи, в недоумение). — Де ще вървиме подире й: горе в пруста — кой ще ни види! Като чуят турчин, загубват ум от страх.
Поп Никола излиза от двора, навалицата се разстъпва и се показва вакъл юнак-хайдутин със свързана ръка за крак в окови. След него слизат от коне двама турски сеймени и изведнъж завързват разговор с попа.
Милкана и Калина заничат из двора. Продължително мълчание.
Милкана (която занича неспокойна отсам-оттатък; познава хайдутина, развълнува се повече, стисва юмруци и цялото й лице светва) — Истина било! Хванали го! И него хванали, свързали го, обковали го, — навел глава Страхил сам — очи си да не повярваш!
Калина (гледа я в недоумение и после съвсем учудена) — Страхил ли каза, буле? Тоз ли е Страхил страшен хайдутин?
Милкана — Волята му в десет нахии познаха, хайдушката му чест малко и голямо славяха до вчера, а днес — хе, двама заптии го карат!
Калина (продължава) — Дето му пеят песента загорки! Кога съм се заслушвала в проточения им напев — боже, такъвзи млад левент се изправя пред мен — пък той… — Че това ли е Страхил страшен хайдутин?
Милкана — Да се види сам, немой се позна сега! Свел очи, оборил глава…
Калина — Ти го познаваш, буле? Той често слизал на вашите седенки преди години.
Милкана — Кой в Загорье на наши седенки не е слизал! Кога девойки извият глас, от три села момци цяла нощ път бият на седенки да дойдат, кой в пусто горье ще стои!
Калина — И батю от седенките го познава. Слизал Страхил с отбор момци от гората и всяка мома с хурка даряли. Цяла нощ хора въртели, а щом първа забела трепвала в небето, хващали пак гората.
Милкана — Батю ти — де е сега да го види как се е смирил в окови… Що му е брал страха по друми и раздрумье — години цели има!
Калина — И да му е брал страха, буле: мало и голямо да е треперело като лист от него — кой няма да го пожали.
Милкана (отново се смирява, лицето й помрачнява и тя се хваща развълнувана за гърди) — Да го пожали. И него ли дойде ред да жалеят? — Що не е умрял на воля в Балкана — смърт юнашка, смърт каквато му се пада! Гороцвят гробът му да покрие, благ лъх вместо тамян да облъхне, кръстата бука кръст над гробът му да се възмогне! В сън несвесен сам стар побащим Балкана юнака да приспива. И майка родна жалба по него да не познае.
Калина — Жалби и помен за него мало и голямо ще носи.
Милкана (продължава развълнувана) — Омекнала мъжка сила, отпаднала десница. Де онзи момък, повел из село дружина от седянка на седянка — радост и веселба дето се покажат. Първом място нему вси да сторят, за най-личната мома да го припеят! По хора, по извор — коя е посмяла менци да му отрече или не е чакала китка да й дръпне.
Калина (изпод вежди) — Теб припявали ли са те моми със Страхила? Ти давала ли си му китка, буле?
Милкана — Китка от чело аз сама на батя ти съм дала само, Калино — да стана цяло Загорье срещу нас. Тогази Страхил…
Калина — Страхил? Какво тогази?
Милкана — Бе се заканял грозни закани!
Калина — Ще те познае сега и…
Милкана — Сега той в окови, аз в черни чембери — свързани и двама, — да дойде да се видим!
Калина (занича през вратника) — Той ще дойде. Ти, ако искаш, иди горе в пруста. Аз ще вържа въжето оттатък; ще простирам и ще гледам през сливака — там никой не мой ме видя. Искам отблизо да го видя. (Отива и зема сложеното отстрани въже.).