— По този въпрос сме на едно мнение. Та какво показва нашето изследване за Дал?
— Виж, взех социофакторния анализ и…
Юго схващаше интуитивно нелинейните уравнения. Винаги беше удоволствие да гледаш как ръцете му режат въздуха, накълцват идеите и смилат възраженията на пихтия. А и изчисленията му бяха добри, макар и малко прости.
Работата с буците и възлите не привличаше вниманието. Това бе накарало някои матисти да го отпишат като обещаващ младеж, така и не успял да реализира потенциала си. Това идеално устройваше Хари. Някои матисти предполагаха, че истинските му работи не се публикуваха; той се държеше любезно с тях, но не правеше дори и намек за потвърждение.
— … и значи в Дал се натрупва буца от напрежение — ха на бас — завърши Юго.
— Разбира се — само като погледнеш новините на холоекрана и то се вижда.
— Ами да, но аз доказах, че има основание.
Хари успя да запази изражението си сериозно — Юго наистина се вживяваше в тези неща.
— Показал си един от факторите. Но във възловите уравнения има и други.
— Е, разбира се, но всеки знае…
— Онова, което всеки знае, не се нуждае от много доказателства. Освен, разбира се, ако е невярно.
По лицето на Юго мина ураган от емоции: изненада, тревога, гняв, болка, озадачение.
— Ти не поддържаш Дал, така ли, Хари?
— Разбира се, че го поддържам, Юго. — Всъщност истината беше, че Хари не го интересуваше. Но това би било твърде грубо и вероятно щеше да нарани Юго. — Виж, докладът ти е много добър. Публикувай го.
— Трите основни възлови уравнения — те са твои.
— Няма нужда да го казваш.
— Естествено, също както и предния път. Но ще сложа името ти.
Нещо погъделичка ума на Хари, но според него сега правилният отговор бе да увери Юго:
— Щом искаш.
Юго се впусна в подробности около публикуването, а Хари остави погледа си да се рее над уравненията. Термини за представяне в модели на транторианската демокрация, таблици на стойностите за обществения натиск, целият апарат. Суха статистика. Но вдъхваше увереност на онези, които подозираха, че той крие главните резултати — както, разбира се, си беше.
Хари въздъхна. Дал беше гнояща политическа рана. Далитите на Трантор бяха огледално отражение на културата на Далската галактическа зона. Всяка влиятелна Зона си имаше Сектори в Трантор за упражняване на влияние и общ натиск.
Но Дал беше маловажен в мащабите, които той искаше да изследва — прост, дори тривиален. Възловите уравнения, които описваха представянето във Висшия съвет, бяха окастрена форма на неизмеримо по-сложната загадка на Трантор.
Целият Трантор — един претъпкан свят, поразителен просто по размери, сложни връзки, безсмислени сблъсъци, случайни противопоставяния, чувствителни зависимости. Уравненията му все още бяха ужасно неадекватни за тази черупка, приютила четирийсет милиарда мятащи се души.
Колко по-зле беше в Империята!
Хората, сблъскващи се с нещо сложно и объркано, имат склонност да намират степента си на насищане. Те усъвършенстват лесните връзки, местните връзки и правилата на палеца. И я карат така, докато не срещнат стена от сложност, твърде дебела и висока, трудна за залавяне и изкачване.
И там спират. Клюкарстват, съветват се, заяждат се — и най-накрая започват да играят хазарт.
Империята, състояща се от двадесет и пет милиона свята, беше проблем, далеч по-голям от проумяването на останалата част от вселената — защото галактиките отвъд нея поне не бяха населени с хора. Слепите, груби движения на звездите и газовете си бяха детска игра в сравнение със заплетените траектории на хората.
Понякога това му втръсваше. Трантор си беше достатъчно зле — осемстотин сектора с четирийсет милиарда население. А какво да кажем за Империята с двайсет и пет милиона планети средно с по четири милиарда души население всяка? Сто квадрилиона народ!
Световете общуваха помежду си чрез тесните ръкави на червеевите дупки, което поне опростяваше някои икономически проблеми. Но културата пътуваше със скоростта на светлината през червеевите дупки — информация без маса, която прелиташе през Галактиката на дестабилизиращи вълни, фермерът в Оскатун научаваше, че на другия край на галактическия диск е паднало някакво херцогство часове след като кръвта по пода на двореца започнеше да се съсирва.
Това как да го включиш?
Ясно, Империята се простираше отвъд хоризонта на сложност на която и да било личност или компютър. Само системите от уравнения, които не се опитват да следят всяка една подробност, биха могли да свършат работа.