Разбира се, Хари бързо схвана, че Ламурк сам си го е изработил.
Ламурк обсъждаше някакви подробности около междузоновата търговия в спиралния ръкав на Орион — гореща тема за Висшия съвет в момента. Хари изобщо не го беше грижа за търговията — освен като променлива в някое стохастично уравнение — и затова просто наблюдаваше поведението на мъжа.
За да подчертае някоя своя мисъл, Ламурк вдигаше ръце над главата си с разтворени пръсти и гласът му се усилваше. После, след като се изкажеше, тонът му се изравняваше и той спускаше ръце пред гърдите си, точно една до друга. Щом добре модулираният му глас станеше по-плътен и замислен, той разтваряше ръце. След това отново издигаше глас, дланите му се вдигаха към главата и започваше да ръкомаха като мелница — сега темата беше сложна и слушателят трябваше да слуша внимателно.
С очите си поддържаше тесен контакт с цялата публика, а пронизителният му поглед обхождаше кръга. Заключителна мисъл, лек проблясък на хумор, бърза усмивка, самоувереност — пауза до следващия въпрос.
Той завърши мисълта си:
— … и на някои от нас „Pax Imperium“ ни изглежда по-скоро като „Tax Imperium“, а? — и тогава забеляза Хари. Челото му се набръчка, а после…:
— Академик Селдън! Добре дошли! Чудех се кога ли ще успея да се добера до вас да се запознаем?!
— Не прекъсвайте вашата хм… лекция.
— Боя се, че това са доста банални неща в сравнение с вашата матистика — сърдечно каза Ламурк.
— Боя се, че моята матистика е дори още по-суха от вашата междузонална търговия.
Пак кикотене, макар че Хари този път не разбра защо.
— Просто се опитах да разделя фракциите — топло рече Ламурк. — Хората се отнасят към парите като към религия.
Това му спечели одобрителни смехове.
— За щастие в геометрията няма секти — каза Хари.
— Просто се опитваме да сключим най-добрата за цялата Империя сделка, господин академик.
— Най-доброто е враг на доброто, бих казал.
— В такъв случай вие ще прилагате математическата логика в Съвета? — тонът на Ламурк си остана приятелски, но погледът му се забули. — Ако предположим, че станете министър?
— Уви, законите на математиката, макар и твърди и сигурни, не важат за реалността. Когато се отнасят към действителността, те стават несигурни.
Ламурк погледна тълпата, която значително се бе разраснала. Дорс стисна ръката на Хари и по това той разбра, че този разговор по някакъв начин се е превърнал в нещо важно. Не разбираше защо, но нямаше време да преценява ситуацията.
— Значи тази психоистория, за която чувам, не върши работа? — попита Ламурк.
— Не и на вас, сър — отвърна Хари.
Ламурк присви очи, но продължи да се усмихва дружелюбно.
— Много е мъчна за нас, така ли?
— Не е готова да я ползвате, страхувам се. Още не съм схванал логиката й.
Ламурк се изкикоти, усмихна се на тълпата, която продължаваше да се разраства, и весело рече:
— Мислител, който мисли логично! Какъв освежителен контраст с реалния свят.
Избухна дружен смях. Хари се помъчи да се сети какво да каже. Забеляза как един от телохранителите блокира някакъв мъж наблизо, провери нещо по костюма му, след което го пусна.
— Виждате ли, господин академик, ние във Висшия съвет не можем да си губим времето с теория — и Ламурк направи ефектна пауза, сякаш произнасяше реч за кампания. — Трябва да сме справедливи… а понякога, приятели, трябва да бъдем строги.
Хари вдигна вежди.
— Баща ми казваше: „Строг е този, който е само справедлив, тъжен е този, който е само мъдър.“
Сред тълпата започнаха да дюдюкат и Хари разбра, че е отбелязал точка. Погледът на Ламурк го потвърди.
— Е, ние в Съвета се стараем, наистина се стараем. Без съмнение можем да ползваме помощта на учените части в Империята. Ще трябва да прочета някои от книгите ви, господин академик — изпод вдигнати вежди той стрелна с поглед тълпата. — Ако предположим, че мога.
Хари сви рамене.
— Ще ви изпратя монографията си върху транскрайните геометрични калкулации.
— Впечатляващо заглавие — отбеляза Ламурк, като хвърляше игриви погледи към публиката.
— С книгите е същото като с хората — малцина играят голяма роля; останалите се губят сред мнозинството.
— А вие къде предпочитате да бъдете? — изстреля Ламурк.
— Сред мнозинството. Поне няма да ми се налага толкова да ходя по приеми.
Избухна гръмовен смях, който изненада Хари. Ламурк рече:
— Е, убеден съм, че императорът няма да ви изморява с твърде много светски ангажименти. Но ще ви канят навсякъде. Имате остър език, господин академик.