— Баща ми си имаше и друга поговорка: „Остроумието е като бръснач. Бръсначите порязват по-често онези, които ги използват, след като са се изтъпили.“
Баща му беше му казал още, че при публичен пазарлък за кон онзи, който пръв изгуби самообладание, губи и печалбата. Чак сега си го бе спомнил. Твърде късно се сети, че Ламурк е известен с чувството си за хумор на заседанията на Висшия съвет. Вероятно някой му пишеше вицовете — досега не прояви никакво чувство за хумор.
Бузите на Ламурк бързо хлътнаха, а устата му се превърна в безкръвна бяла линия. Чертите му се изкривиха в израз на отвращение — на повечето от тези черти това не отне много време — а после се изсмя кратко и влажно.
Тълпата беше притихнала. Нещо се бе случило.
— О, тук има и други хора, които биха искали да се запознаят с господин академика — меко вметна лейтенантът към Хари сред нарастващата неловка тишина.
Хари се ръкува, измърмори някакви безсмислени учтивости и се остави да го отведат.
5.
Той взе още един стим, за да се успокои. Кой знае защо, се изнерви повече не по време на сблъсъка, а след това. На раздяла Ламурк се бе втренчил в него със студен, сърдит поглед.
— Аз ще го следя — каза му Дорс. — Ти спокойно се радвай на славата си.
За Хари това беше абсолютно невъзможно, но се опита. Рядко можеше да се види такова разнообразие от хора и той се успокои, като възприе обичайната си роля: учтив наблюдател. Не че традиционните любезни приказки изискваха кой знае какво съсредоточаване. Тук повече работа му вършеше топлата усмивка.
Партито беше микрокосмос на транторското общество. От време на време Хари наблюдаваше как си взаимодействат различни обществени слоеве.
Дядото на Клеон бе възстановил много от руелианските традиции и един от тези обичаи изискваше на всяко голямо императорско събитие да има представители на всичките пет класи. Клеон като че ли беше особено привързан към тази практика, сякаш това би увеличило популярността му сред масите. Хари пазеше съмненията си за себе си.
Първи, очевидно, идваха благородниците — наследствената аристокрация. Самият Клеон стоеше на върха на пирамида от рангове, която слизаше от Империята до могъщите херцози на квадранти и принцове на галактическите ръкави, последните перове на живота и надолу чак до местните барони, едновремешните познати на Хари от Хеликон.
Докато работеше на полето, той бе виждал много от тях да се плъзгат помпозно горе в небето. Всеки управляваше държавица, не по-голяма от територията, която можеха да прекосят за един ден с флитер. За членовете на аристокрацията животът беше Голямата игра — безкрайна кампания за увеличаване на богатството на дома, постигане на по-висок статут за семейството чрез политически съюзи или уреждане на браковете на многобройните деца.
Хари изсумтя презрително и го прикри, като взе още един стим. Беше чел антропологични доклади от хиляда Паднали свята — те бяха минали в изолация и се бяха върнали към по-примитивни форми на живот. Той знаеше, че този пирамидален ред е сред най-естествените и трайни социални модели. Дори когато икономиката на планетата се свеждаше до просто земеделие и ковано на ръка желязо, пак се установяваше същият триъгълен формат. Хората обичаха йерархията и реда.
Безкрайната надпревара на благородническите фамилии беше първата и най-лесна психоисторическа система, която Хари моделира. Първо бе комбинирал основната теория на игрите с родовата селекция. После в миг на вдъхновение ги бе въвел в уравненията, които описваха плъзгането на песъчинки по склона на дюна. Те вярно отразяваха внезапните преображения: подхлъзванията в обществото.
Така беше с възхода и падението на благородните родове. Дълги гладки епохи — и после резки промени.
Той наблюдаваше тълпата и отделяше: членовете на втората аристокрация, предполагаемо равни на първата: заслугокрацията.
Като шеф на катедра в един от най-големите имперски университети самият Хари беше лорд от тази йерархия — пирамида, съставена по-скоро въз основа на постиженията, а не на произхода. Заслугократите имаха мании, съвсем различни от постоянните династически ежби на благородниците. Всъщност малцина от класата, към която принадлежеше Хари, изобщо си правеха труда да се размножават — толкова бяха заети с избраните от тях дисциплини. Аристократите се боричкаха за висшите редове на императорската власт, докато заслугократите от втория балкон гледаха на себе си като на упражняващите истинската власт.
„Ех, де да имаше Клеон наум подобна роля и за мен“ — помисли си Хари. Пост на заместник-министър или на съветник.