— Понякога изобщо не съм сигурен дали мисля.
— Я чакай да ти покажа последното. — Юго обичаше да се хвали с изобретенията си, и Хари се облегна назад, докато Юго задействаше холографа на офиса и във въздуха увиснаха знаци. Уравненията висяха в пространството, в три измерения, с цветен код за всеки термин.
Толкова много! Напомняха на Хари на птици, струпали се по обширни брегове.
Психоисторията в основата си представляваше огромен набор от взаимосвързани уравнения, които следваха вероятностите на историята. Беше невъзможно да промениш едно и никое друго да не добие по-различен вид. Съставът на населението и занаятите се променяха, както и начините на забавление, сексуалните нрави и още сто фактора.
Някои от тях без съмнение не бяха важни, но кои? Историята бе бездънна мина от фактоиди, които нямаха стойност без пресяването на градушката от частни случаи. Това бе основната първа задача на всяка историческа теория — да се открият дълбоките променливи.
— Пост-диктивни темпове — престо! — рече Юго и компютърът му прожектира във въздуха триизмерни знаци, елегантно подредени.
— Икономически индекси, семейства от променливи, такива работи.
— От кои епохи? — попита Хари.
— Третото до седмото хилядолетие от началото на Империята.
Многоизмерните повърхности, представящи икономическите променливи, приличаха на изкривени бутилки, пълни с — тъй като Юго превърташе времето на бързи обороти — бълбукаща течност. Жълта, кехлибарена, отровночервена течност струяха и се пресичаха в гъвкав, бавен танц. Хари винаги се изумяваше от това как красотата възниква по най-невероятен начин от математиката. Юго бе начертал разни мъчни за разбиране икономически величини, ала въпреки това в колебливото люшкане на вековете те изписваха изящни арабески.
— Изненадващо съгласие — обяви Хари. Жълтите повърхности на историческите данни се смесваха чисто с другите цветни петна, а течностите откриваха извитите нива. — И покриват четири хилядолетия! Няма ли безкрайни величини?
— Новата схема за ренормализация ги заличи.
— Отлично. Данните за средната Галактическа ера са най-твърди, нали така?
— Да. Политиците се намесват сред седмото хилядолетие. Дорс ми помага да отсявам боклука.
Хари се възхити на изящното смесване на цветовете — старинно вино в трансбезкрайни бутилки.
Психоисторическите темпове бяха тясно свързани. Историята никак не приличаше на сграда от груба стомана, която строго измерва времето; по-скоро приличаше на въжен мост, който скърцаше и се огъваше на всяка стъпка. Тази „силна копулираща динамика“ довеждаше до резонанси в уравненията, луди флуктуации, дори и безкрайни величини. Ала в действителност нищо не продължаваше безкрайно, така че уравненията трябваше да се оправят. Хари и Юго бяха прекарали много години в елиминиране на грозни безкрайни величини. Може би вече виждаха целта.
— Как изглеждат резултатите, ако просто продължиш с уравненията напред, след седмото хилядолетие?
— Осцилациите се натрупват — призна Юго.
Примките с обратна връзка не бяха нещо ново. Хари знаеше общата теорема, по-стара и от света; ако всички променливи в една система са тясно свързани и можеш да промениш една от тях прецизно и широко, тогава можеш индиректно да контролираш всички тях. Системата може да бъде доведена до точен изход чрез милиардите й вътрешни примки с обратна връзка. Спонтанно системата се подрежда — и се подчинява.
Историята, разбира се, не се подчиняваше на никого. Но епохи наред, като например между четвъртото и седмото хилядолетие, уравненията някак си успяваха да хванат нещата. Психоисторията можеше да „постдиктува“ историята.
В наистина сложните системи начинът, по който ставаха поправките, бе отвъд човешкия хоризонт на сложност, отвъд познанието — и, което беше най-важно, не си струваше да го знаеш.
Но ако системата се повредеше, някой трябваше да слезе в утробата й и да открие повредата.
— Някакви идеи? Подсказки?
Юго сви рамене.
— Погледни това.
Течностите се плискаха в стените на бутилките. Появиха се още изкривени обеми, изпълнени с яркоцветни данни-течности. Хари гледаше как вълните заливат пространството на променливите в опушено оранжево, и притегляха в отговор вълни от пурпурните съседни слоеве. Скоро цялата холограма показваше свирепо разпенени водовъртежи.
— Значи, уравненията се провалят — обади се Хари.
— Да, и то здравата. Големите цикли продължават около сто двайсет и пет години. Но изглаждането на събития, по-кратки от осемдесет години, дава стабилен образец. Виж…
Хари гледаше как турбулентността се натрупва като ураган, който разпенва разноцветен океан.