— Това отстранява разпръскването, дължащо се на „стиловете на поколенията“, както ги нарича Дорс. Мога да взема Зоните, които съзнателно са увеличили продължителността на живота на хората. Ускорявам уравненията напред, страхотно — но после ми свършват данните. Как така? Почвам да се ровя в историята и излиза, че тези общества не са изтраяли твърде дълго.
Хари поклати глава.
— Сигурен ли си? Бих си представил, че увеличаването на средната възраст би внесло малко мъдрост в картинката.
— Обаче не! Вгледах се по-надълбоко и открих, че когато продължителността на живота се изравнява със социалния цикъл, обикновено около сто и десет стандартни години, нестабилността се увеличава. По цялата планета възникват войни, депресии, общи болести на обществото.
Хари се намръщи.
— Този ефект… известен ли е?
— Не мисля.
— И затова хората са се сблъскали с бариера при увеличаването на продължителността на живота? Обществото се проваля, и край на прогреса?
— Мда.
Усмивката на Юго беше лека и напрегната, и по нея Хари позна, че той доста се гордее с този резултат.
— Нарастващи неправилности, които се натрупват до… хаос. Това бе дълбокият проблем, който те не бяха овладели.
— Да му се не види! — Хари мразеше непредсказуемостта и в червата.
Юго се усмихна криво на Хари.
— По тоя въпрос, шефе, нямам никакви новини.
— Не се безпокой — рече бодро Хари, макар и никак да не се чувстваше бодър. — Добре си напреднал. Спомни си пословицата — Империята не е построена за един ден.
— Да, ама май доста бързо се разпада.
Те рядко споменаваха дълбокия мотив на психоисторията: настоятелната тревога, че Империята запада по никому неизвестни причини. Имаше колкото си искаш теории, но никоя не притежаваше силата да предсказва. Хари се надяваше неговата да бъде тъкмо тази. Прогресът беше вбесяващо бавен.
Юго гледаше мрачно. Хари стана, заобиколи голямото бюро и леко го потупа по рамото.
— Горе главата! Публикувай този резултат.
— Може ли? Не трябва да вдигаме шум около психоисторията.
— Просто групирай данните и после ги публикувай в някое списание за аналитична история. За избора на списанието решете с Дорс.
Лицето на Юго светна.
— Ще го напиша и ще ти покажа…
— Не, мен не ме намесвай. Това си е твоя работа.
— Хей, ти ми показа как да организирам анализа, докато…
— Твое си е. Публикувай го.
— Ами…
Хари не спомена факта, че сега всяко нещо, публикувано под негово име, би привлякло внимание. Малцина биха се досетили за неизмеримо по-значителната теория, промъкваща се зад простия ефект на резонанс на продължителността на живота. Най-добре беше да не се набива на очи.
Юго отново се захвана с работа, а Хари известно време седя, загледан във вихрите, люлеещи течностите-данни, които продължаваха да се вихрят във въздуха над бюрото. После погледна един свой любим цитат, който знаеше от Дорс — беше му го подарила, изписан на мъничка изящна керамоплака:
Минимална сила, приложена във върхов момент в историческата опорна точка, павира пътя на виждането надалеч. Преследвайте само онези непосредствени цели, които обслужват най-далечните перспективи.
„Ами ако не можеш да си позволиш далечни перспективи — тогава какво?“ — измърмори той и се захвана отново за работа.
7.
На другия ден той започна да се учи как точно се прави имперската политика.
— Ти не си знаел, че 3D-скопът е насочен към теб? — попита Юго.
Хари гледаше записи на разговора с Ламурк на холографа в кабинета си. Когато за имперските специални войски вече беше проблем да удържат напиращата към апартамента му тълпа, той бе избягал в университета. Щом заловиха екип, който се опитваше три етажа по-надолу да вкара подслушвателно устройство в апартамента му, повикаха подкрепления. Хари и Дорс се измъкнаха през сервизния гравивход, придружени от ескорт.
— Не, не съм знаел. Тогава ставаха много неща.
Спомни си как телохранителите бяха заговорили някого, бяха го проверили и пуснали. Триизмерната камера и акустичният следач бяха толкова дребни, че медийните представители се разхождаха с тях, скрити под официалното им облекло. Убийците използваха същото хитро прикритие. Телохранителите различаваха едните от другите.
— Отваряй си очите, щом ще играеш в тая лига — рече Юго с далитска мъдрост.
— Благодаря за грижата — сухо отговори Хари.
Дорс вдигна пръст към устните си.
— Според мен се справи доста добре.