— Не исках да изглежда сякаш нарочно изритвам от Висшия съвет лидер на мнозинство — припряно рече Хари.
— Но точно това направи — установи Юго.
— Разговорът звучеше като учтива… закачка. След монтирането на тривизията обаче той изглеждаше като бърз вербален пинг-понг с бръснарски ножчета вместо с топки.
— Но при всяка размяна на реплики ти го затапваше — отбеляза Дорс.
— А пък на мен дори ми е симпатичен! Правил е добро за Империята — той млъкна и се замисли. — Но беше… забавно.
— Може би наистина имаш дарба за това — рече тя.
— Бих предпочел да нямам.
— Мисля, че надали имаш голям избор — обади се Юго. — Ставаш известен.
— Славата е натрупване на недоразумения около известно име — вметна Дорс.
— Добре казано — усмихна се Хари.
— Мисъл на Елдониан Старейшината, най-дълголетният император. Единствен от своя род, умрял от старост.
— Удар в десетката — отбеляза Юго. — Очаквай всякакви слухове, клюки, грешки…
Хари ядосано поклати глава.
— Не! Вижте, не можем да позволим тези странични неща да ни разсейват. Юго, какво стана с ония незаконни констелации на личности, с които се беше „сдобил“?
— У мене са.
— Машинно разчетени? Ще тръгнат ли?
— Да, ама заемат огромна памет и текущ обем. Настроил съм ги донякъде, но имат нужда от по-голяма мрежа за паралелна обработка, отколкото мога да им осигуря.
Дорс набърчи чело.
— Това не ми харесва. Не са просто констелации — това са симове.
Хари кимна.
— Тук се занимаваме с научни изследвания, не с опити да изработим суперраса.
Дорс се изправи и закрачи енергично из стаята.
— Най-древното табу е това срещу симовете. Дори личностните констелации се подчиняват на сурови закони!
— Разбира се, древна история. Но…
— Предистория — ноздрите й трепкаха. — Забраните съществуват от толкова древни времена, че не знаем откъде са дошли — без съмнение от някакви злощастни експерименти отпреди Мрачния век.
— Кога? — попита Юго.
— Времето много отдавна — нямаме ясна представа колко е продължило, може би няколко хилядолетия — преди Империята да се обедини.
— Искаш да кажеш, на Земята? — погледът на Юго беше скептичен.
— Земята е по-скоро легенда, отколкото факт. Но да, табуто може да се е появило още по онова време.
— Тези симове са безнадеждно ограничени — обади се Юго. — Представа си нямат от нашето време. Тя е религиозна фанатичка и изповядва някаква вяра, за която никога не съм чувал.
Другият е голям умник, писател. Не представляват опасност за никого освен може би за самите себе си.
Дорс подозрително изгледа Юго.
— Щом са толкова стеснени, защо могат да ни свършат работа?
— Защото могат да калиброват психоисторически индекси. Имаме моделиращи уравнения, които зависят от основните човешки възприятия. Ако разполагаме с праисторически разум, дори и симулиран, можем да калиброваме липсващите константи в честотните уравнения.
Дорс изсумтя със съмнение.
— От математика не разбирам, но знам, че симовете са опасни.
— Виж какво, никой, който има акъл, вече не вярва в това — възрази Юго. — Матистите използват псевдосимове от памтивека. Бракмите…
— Те са непълноценни личности, нали? — сърдито попита Дорс.
— Ами да, но…
— Ако тези симове са по-добри и по-гъвкави, можем да си навлечем големи неприятности.
Юго махна с едрата си длан и лениво се усмихна.
— Не се тревожи. Контролирам ги напълно. И без това съм открил начин да решим проблема с достатъчния работен обем — в машинно време — намерил съм и прикритие.
Хари вдигна вежди.
— И какво?
— Открих купувач за симовете. Той ще се занимава с тях, ще покрива всички разходи и ще си плаща за честта. Иска да ги използва за комерсиални цели.
— Кой? — попитаха в един глас Хари и Дорс.
— „Артифис асоушиейтс“ — триумфално обяви Юго.
Хари го погледна неразбиращо. Дорс замря, сякаш ровеше в далечната си памет, и после каза:
— Фирма, която се занимава с архитектура на компютърни системи.
— Точно така. Една от най-добрите. Продават стари симове като играчки.
— Никога не съм ги чувал — обади се Хари.
Юго поклати смаяно глава.
— Хари, нищо не следиш.
— Не се и опитвам. Стремя се да вървя напред.
— Не ми харесва да използваме външни агенции — рече Дорс. — А каква е тая работа с плащането?
Юго се ухили.
— Плащат лицензионните права. Всичко съм уредил.
— Ние упражняваме ли някакъв контрол над това как използват симовете? — Дорс напрегнато се наведе напред.
— Няма нужда — отбранително заяви Юго. — Вероятно ще ги използват за реклама или нещо такова. Каква ли работа може да свърши сим, от който навярно никой нищо не разбира?