Но за да получиш дотации от императорските канцеларии, трябваше да свършиш черната работа: попълване на формуляри. Хари добре познаваше объркващия лабиринт от кръстосани въпроси: избройте и анализирайте типа и „текстурата“ на финансирането. Оценете страничните ползи. Опишете вида на нужната лаборатория и компютърно оборудване (могат ли съществуващите ресурси да бъдат съответно преустроени?). Осветлете във философски план предлаганата работа.
Пирамидата на властта означаваше, че най-опитните учени най-малко се занимават с наука. Вместо това ръководеха и играеха безкрайните игри в търсенето на спонсорство. Сивите мрачно се грижеха нито един сандък да не минава непроверен. Около десет процента от молбите за спомоществователство биваха удовлетворявани — и то с две години закъснение, като се предоставяше половината искана сума.
Още по-зле: тъй като времето за чакане беше толкова дълго, към всяка сума имаше и премия, ако удариш пирона безгрижно. За да са сигурни, че научното изследване върши работа, по-голямата част от работата се свършваше преди подаването на молбата. Така се подсигуряваше липсата на „дупки“ и неочаквани завои в работата.
Това означаваше и че науката и научните изследвания вече почти не криеха изненади. Сякаш никой не забелязваше, че изчезва основната радост: вълнението от неочакваното.
— Ще… говоря с катедрата. — „Ще им заповядам да го направят“ би бил по-честният отговор. Но човек се опитваше да запази любезен тон.
Щом онази си тръгна, Дорс веднага нахлу в кабинета, следвана по петите от Юго.
— Няма да работя с тия! — тросна се тя. Очите й мятаха мълнии.
Хари огледа двете големи плочи от приличен на камък материал. И все пак не можеше да са толкова тежки — Юго дундуркаше всяка една от тях на дланите си.
— Симовете? — предположи той.
— Във феритови сърцевини! — гордо заяви Юго. — Забутани в един развъдник за плъхове на планетата Сарк.
— Онзи свят с движението за нов Ренесанс?
— А-ха — това, да си имаш работа с тях, е малко смахнато. Ама симовете ги взех. Току-що пристигнаха по червеевия експрес. Жената, която отговаря за тая работа — някоя си Бута Файрникс, — иска да говори с теб.
— Казах, че не желая да се замесвам.
— Да си поговорите на четири очи е част от сделката.
Хари примигна разтревожен.
— Ще се домъкне чак дотук?
— Не, обаче плащат за плътен лъч. Но аз я изкопах. Само натискаш копчето за свръзка.
Хари имаше отчетливото чувство, че го набутват в нещо рисковано — далеч извън рамките на обичайната му предпазливост. Времето в плътен лъч беше скъпо, защото имперската система от „червееви дупки“ беше натоварена с течение на хилядолетия. Да я използваш за разговор на четири очи, помисли си той, е упадъчно. Ако тая Файрникс плащаше време за свръзка в галактически мащаби, само за да си побъбри с някакъв си матист…
„Опази ме от ентусиасти“ — помисли си Хари.
Е, добре.
Бута Файрникс беше висока жена с пламтящи очи, която се усмихна широко, щом образът й цъфна в офиса.
— Професор Селдън! Радвам се, че екипът ви се интересува от нашия Нов ренесанс.
— Ами всъщност, доколкото разбрах, става дума за онези симулации — един път и той да е благодарен на двесекундното забавяне при препредаването. Най-голямата червеева уста беше на една светлинна секунда от Трантор — а очевидно и на Сарк положението беше същото.
— Разбира се! Открихме истински древни архиви. Нашето прогресивно движение тук събаря старите бариери, ще видите.
— Надявам се научната работа да се окаже интересна — рече Хари с неутрален тон. Как така Юго го забърка в това?
— Ние изнамираме неща, които ще ви отворят очите, господин Селдън. — Тя се обърна и посочи сцената зад себе си: голям зайчарник, претъпкан с керамошкафове за съхранение. — Надяваме се да отхлупим капака на всички въпроси за корените на Империята и легендата за Земята.
— Аз… ъ-ъ… много ще се радвам да видя резултата.
— Ще трябва сам да дойдете и да го видите. Матист като вас ще се впечатли. Нашият Ренесанс е точно онова обърнато към бъдещето начинание, необходимо на младите и жизнени планети. Обещайте, че ще ни посетите — искам да кажа, надяваме се да е държавно посещение.
Очевидно жената желаеше да инвестира в бъдещ Първи министър. Да се отърве от нея му струва още няколко непоносими минути. Щом образът й се разтопи до капка във въздуха, той метна на Юго кръвнишки поглед.
— Хей, ама аз сключих добра сделка — тя ще продава вместо нас — разпери ръце.