— На значителна цена „под тезгяха“, надявам се? — и Хари стана. Той внимателно положи длан върху единия куб и го намери изненадващо хладен. В тъмната му вътрешност виждаше лабиринти от решетки и виещи се панделки от пречупена светлина като тънички магистрали през мрачен град.
— Много ясно — заяви с небрежна увереност Юго. — Хванал съм малко далити да… хммм… да поошлайфат работата.
Хари направи гримаса.
— Май не ми се слушат обяснения.
— Като Първи министър не си длъжен да ги изслушаш — обади се Дорс.
— Не съм Първи министър!
— Можеш да станеш — и то скоро. Тази работа със симулациите е твърде рискована. А ти дори говори с източника от Сарк! Няма да работя нито по тях, нито с тях.
— Никой не те моли — тихо се обади Юго.
Хари потърка хладната гладка повърхност на феритовия блок, претегли го на длан — доста лекичък беше — и взе двата от Юго. Постави ги на бюрото си.
— Колко са стари?
— От Сарк казват, че не знаят — отговори Юго, — но трябва да са поне на…
Дорс се раздвижи изведнъж. Тя награби блокчетата — по едно в ръка, — обърна се към най-близката стена и ги тресна едно в друго. Трясъкът беше оглушителен. Парчета ферит се пръснаха в стената. Отломки посипаха лицето на Хари.
Дорс беше абсорбирала експлозията. Щом решетката се пропука, съхраняваната в блокчетата енергия бе избухнала.
Сред внезапно надвисналата тишина тя се изправи, твърда и строга, с длани, покрити със зърнест прах. Дланите й кървяха, а на лявата буза имаше драскотина. Вторачи се в Хари.
— Аз отговарям за безопасността ти.
— Смешен начин да го покажеш — провлачи Юго.
— Бях длъжна да те предпазя от потенциална…
— Като унищожиш древен артефакт?! — натърти Хари.
— Потуших почти изцяло изригването и намалих до крайност риска за теб. Но да, мисля, че тая история със Сарк е…
— Знам, знам — Хари вдигна длани. Беше си спомнил.
Предната вечер се бе прибрал вкъщи след доста добре приетата реч и бе намерил вътре Дорс в мрачно настроение. Леглото им също се оказа доста хладно бойно поле, ала тя не искаше да изплюе камъчето и да си каже какво я е раздразнило толкова. Хари бе успял да пробие защитата й и да разбере за какво става дума. Но нямаше представа, че тя го приема толкова надълбоко.
„Бракът е изследователско пътешествие, което никога не свършва“ — жално си помисли той.
— Аз решавам за рисковете — каза й той и огледа отломките, пръснати из кабинета. — И ти ще се подчиняваш — освен ако няма непосредствена физическа опасност. Ясно?
— Трябва да използвам собствената си преценка…
— Не! При работата с тези симулации от Сарк можем да научим най-различни неща за смътните древни времена. Това би могло да засегне психоисторията. — Зачуди се дали тя не изпълнява заповед на Оливо. Защо ли роботите бяха толкова загрижени?
— Когато ти поставяш под заплаха…
Тя замига учестено, присви устни, отвори уста… и не каза нищо. Най-накрая кимна. Хари въздъхна.
После нахлу секретарката му, следвана от специалните войски, и сцената се разпадна в хаос от обяснения. Той погледна капитана на специалните право в очите и каза, че незнайно как феритовите сърцевини са се сблъскали и очевидно бяха засегнали някоя слаба фрактурна точка.
— Защото те представляват — заобяснява той, като си измисляше, докато говореше с тона на професионален авторитет, отработен отдавна — крехки структури, използващи напрежения, за да се стабилизират, и съдържащи огромни запаси от микроскопична информация.
За негово облекчение капитанът просто сбърчи лице, огледа бъркотията и рече:
— Не трябваше да допускам тук, вътре, тези вехтории.
— Не сте виновен вие — увери го Хари. — Виновен съм само аз.
Оставаха и още преструвки, но след миг холографът иззвъня за приемане. Той съзря личната охрана на Клеон, но преди жената да каже нещо, цялата сцена се разми. Той натисна команда „филтърфейс“, а сред ватената магия във въздуха изплува образът на Клеон.
— Имам лоши новини — обади се императорът, без да го поздрави.
— О, жалко — немощно отговори Хари.
Извън полезрението на Клеон той въведе комплект от стойки, изразяващи едно или друго с езика на тялото, с надеждата да прикрият полепналия по сакото му феритов прах. Червената рамка, прикрепена около холограмата, му подсказа, че на екран щеше да излезе подходящо достойно лице в синхрон с мърдането на устните му.
— Висшият съвет запецна на темата за представянето — Клеон раздразнено захапа устната си. — Докато не разрешат този въпрос, са оставили настрана въпроса за Първия министър.
— Разбирам. Проблемът с представянето…?