Выбрать главу

Клеон примигна изненадано.

— Не го ли следиш?

— Ние в Стрилинг имаме много работа.

Клеон махна безгрижно.

— Разбира се, подготвяме се за решителния ход. Е, нищо няма да стане веднага, така че спокойно. Далитите са ревнали пред Низшия галактически съвет. Искат повече гласове — в Трантор и по цялата проклета спирала! Онзи Ламурк е против тях във Висшия съвет. Никой не отстъпва.

— Разбирам.

— Така че се налага да изчакаме, преди Висшият съвет да се задейства. Процедурните въпроси за представянето надделяват дори над министерските постове.

— Разбира се.

— Проклети кодекси! — избухна Клеон. — Редно е да мога да назнача когото искам!

— Абсолютно съм съгласен. — „Но не и мен“ — помисли си Хари.

— Е, помислих, че ще ти е драго да ти се обадя.

— Наистина съм ви благодарен, сир.

— Имаме да обсъдим някои неща, особено онова — психоисторията. Сега съм зает, но… скоро.

— Много добре, сир.

Клеон се изключи, без да се сбогува.

Хари въздъхна с облекчение.

— Свободен! — изкрещя той радостно и махна ръце нагоре.

Войниците го изгледаха с недоумение. Хари отново забеляза бюрото си, папките, стените — всичко покрито с черен прах. Кабинетът все още му се струваше рай в сравнение с бляскавата примка на двореца.

9.

— Пътуването си заслужава дори само за да се измъкнем извън Стрилинг — рече Юго.

Влязоха в гравистанцията заедно с неизменните войници от специалните войски, които се опитаха небрежно да се вмъкнат покрай тях. За окото на Хари те бяха толкова незабелязващи се, колкото и паяци върху тепсия.

— Потеглихме — отбеляза Хари. В Стрилинг членовете на Висшия съвет можеха постоянно да го ангажират с нещо, групи за натиск — да проникнат в самоделното уединение на Математическия факултет, а разбира се, и императорът можеше всеки миг да цъфне във въздуха. В движение той беше в безопасност.

— Добра връзка има в 2.06 минути — консултира се Юго с вградения в ретината му четец, като се загледа вляво. Хари не обичаше тези приспособления, но това бе удобен начин да четеш — в този случай разписанието на грава — плюс и двете ти ръце да са свободни. Юго влачеше две чанти. Хари предложи да му помогне, но Юго отказа — били „семейните бижута“ и имали нужда от грижи.

С равномерна крачка минаха през оптичния четец, който провери местата, изтегли цената от сметките им и уведоми автопрограмата за увеличената маса на товара. Някакви хвърчащи математически идеи бяха разсеяли Хари и той се стресна, щом потеглиха надолу.

— О-па! — възкликна и се вкопчи в облегалката.

Падането беше сигналът, който можеше да прекъсне и най-дълбокия размисъл. Зачуди се от кои ли времена идва тази тревога, а после отново насочи вниманието си към Юго, който въодушевено му описваше далитската общност, където щяха да обядват.

— Все още ли се чудиш за онези политически работи?

— Въпросът за представянето ли? Пет пари не давам за вътрешните борби, деления и т.н. Но погледнато математически, това е загадка.

— На мен ми изглежда доста ясно — обади се Юго с леко наежен тон. — Далитите твърде дълго бяха ощетявани.

— Защото имат гласове само в един сектор?

— Точно така — а само в Дал сме четирийсет милиона.

— И още повече — другаде.

— Прав си и още как. Средната стойност за Трантор на представянето на далитите е само 0,68, колкото на другите.

— И из цялата галактика.

— Проклета работа! Да, ясно, имаме си Зона, но освен в Низшия галактически съвет сме съвсем блокирани.

От бъбрив приятел шегаджия Юго стана намръщен и сериозен. На Хари не му се искаше разходката да се превърне в кавга.

— Статистиката изисква грижи, Юго. Спомняш ли си класическия виц за тримата статистици, които отишли на лов за патици…

— А какво е патица?

— Пернат дивеч, известен на някои планети. Първият стрелял метър по-нагоре, вторият — метър по-надолу. И накрая третият извикал: „Уцелихме!“

Юго се разсмя пресилено. Хари се опитваше да следва съвета на Дорс как да се оправя с хората — с повечко хумор и по-малко логика. Инцидентът с Ламурк бе рикоширал в полза на Хари в медиите и дори във Висшия съвет, беше казал императорът.

Самата Дорс обаче изглеждаше еднакво имунизирана и срещу смеха, и срещу логиката; инцидентът с феритовите сърцевини бе внесъл напрежение в отношенията им. Сега Хари осъзна, че и това е една от причините, поради които бе прегърнал предложението на Юго да прекарат деня далеч от Стрилинг. Дорс имаше две лекции и не можеше да дойде. Беше се оплакала, но стигна до извода, че войниците от специалните войски вероятно ще го охраняват достатъчно добре. Стига да не направеше някоя глупост.