— Аз, аз не мога да…
Той посочи табелата с името на хана — „Aux Deux Magots“.
— Мадмоазел Лекуврьор — прочута актриса, макар и също толкова известна като моя любовница — той примигна. — Вие се изчервихте — колко мило!
— Аз не разбирам нищичко от тези неща — заяви тя с осезаема гордост. — Аз съм девица.
Той набърчи нос.
— Как така някой би могъл да се гордее с подобно неестествено състояние, не мога дори да си представя.
— Аз пък не мога да си представя защо сте облечен така.
— Шивачите ми биха се обидили смъртно! Но позволете ми да предположа, че точно вие, скъпа ми pucelle с вашето настояване да се обличате като мъж лишавате цивилизованото общество от едно от най-безобидните му удоволствия.
— Настоятелност, за която съм платила скъпо и прескъпо. — Тя си спомни как епископите я тормозеха за мъжките й дрехи — също толкова безмилостно, както я разпитваха и за божествените гласове.
Сякаш облечена в абсурдните дрехи, които се изискваше от жените да носят, би победила онзи приятел на англичаните, Орлеанския херцог! Или би повела три хиляди рицари към победа в Жардо и Мьон-сюр-Лоар, Богенси и Пате през онова лято на славни победи, когато, водена от гласовете, тя не можеше да греши.
Примигна, за да задържи изведнъж бликналите сълзи. Нахлуха спомени…
Поражение… После се спусна кървавочервеният мрак на загубени битки, заглуши нейните гласове, а гласовете на нейните обичащи англичаните врагове се усилиха.
— Няма нужда да се дразните — обади се мосю Аруе и леко я потупа по бронята на коляното. — Макар че лично аз намирам облеклото ви за отблъскващо, бих защитавал до смърт правото ви да се обличате както си искате. Или да се събличате — той огледа почти прозрачната дреха на една клиентка наблизо.
— Господине…
— В края на краищата Париж е изгубил апетита си за изящество: бледи плодове на Бога. Не сте ли съгласна?
— Не, не съм. Няма по-голяма добродетел за жената от непорочността — нито пък за мъжа. Господът наш е бил непорочен, както и нашите светци и свещеници.
— Свещениците — непорочни! — той подбели очи. — Жалко, че не сте ходили в училището, което баща ми ме принуждаваше да посещавам като малък. Можехте да го кажете на йезуитите, които всекидневно посягаха на невинните си питомци.
— Не мога, не мога да повярвам…
— Ами той?! — прекъсна я Волтер и й посочи четириръкото създание на колела, което се приближаваше към тях. — Без съмнение подобно същество е непорочно. Значи ли това, че е и добродетелно?
— Християнството и самата Франция се основават на…
— Ако непорочността се практикуваше във Франция също толкова, колкото се и проповядваше, французите щяха да изчезнат от лицето на Земята.
Съществото с колелцата акостира на масата им. На гърдите му беше изписано, както се оказа, името му: Гарсон 213-ADM. С басов глас, съвсем като човешки, то рече:
— Карнавал, а? Надявам се, че заради това, че се забавих, няма да закъснеете и вие. Нашите машинарии тук си имат проблеми.
То погледна другата бракма, която носеше чиниите — меденоруса блондинка с мрежичка за коса с що-годе човешки вид. Демон?
Девата се намуси. Шавливият му поглед, макар и механичен, й напомни начина, по който я зяпаха стражите в затвора. Унизена, тя бе отхвърлила женските дрехи, които нейните инквизитори я бяха принудили да носи. След като отново се преоблече в мъжки дрехи, с презрение бе поставила стражите на мястото им. Беше прекрасен миг.
Готвачката си придаде високомерен вид, но се заигра с мрежичката, усмихна се на Гарсон 213-ADM и чак тогава извърна поглед. Смисълът на това убягна на Жана. Тя бе приела присъствието на механизмите на това странно място, без да си задава въпроси какво търсят тук. Вероятно това беше някакъв междинен етап в предвидения от Господ ред. Но наистина я озадачаваше.
Мосю Аруе се протегна и докосна най-близката ръка на автомата — Девата не можеше да се сдържи да не се възхищава от конструкцията му. Ако подобно същество можеше да бъде научено да язди, в битка то би било непобедимо. Възможностите…
— Къде сме? — попита мосю Аруе. — Или може би следва да попитам „кога“? Имам високопоставени приятели…
— А аз — нископоставени — добродушно рече автоматът.
— … и настоявам да ни се обясни съвсем подробно къде сме и какво става тук.
Автоматът сви чифт свободни рамене — с другия чифт ръце подреждаше масата.
— Как един механокелнер с интелект, програмиран така, че да съответства на положението му, ще наставлява мосю, едно човешко същество, в заблудените мистерии на симпространството? Решиха ли мосю и мадмоазел какво ще поръчат?