Учените кардинали и епископи на мерзкия парижки университет, обичащ англичаните, и на църквата — Христовата невеста на земята! — бяха подпалили живото й тяло. И само защото бе изпълнила волята Божия — великият, истински Крал да бъде негов наместник във Франция. Затова бяха отхвърлили кралския откуп и я бяха изпратили на димящата клада. Какво ли тогава биха могли да сторят с тази магьосница на име Сибил, която също като нея живееше сред мъже, носеше мъжки дрехи и твърдеше, че притежава сили, превъзхождащи дори тези на самия Създател?
— Моля ви, вървете си — измърмори тя. — Нужна ми е тишина, за да чуя Гласовете.
Но нито магьосницата, нито брадатият, облечен в черно мъж на име Бокер — който обезпокоително приличаше на намръщените патриарси, изписани върху купола на огромната църква в Руан — не искаха да я оставят на мира.
Тя настоя:
— Ако е нужно да говорите с някого, побъбрете си с мосю Аруе. Той не обича нищо друго повече от това.
— Света Дево, розо на Франция — рече брадатият, — Франция твоят свят ли беше?
— Моята страна в света — отвърна тя.
— Исках да кажа, твоята планета.
— Планетите са в небето. Аз бях земна.
— Имах предвид… о, няма значение. — Той заговори беззвучно на жената Сибил. — Земна? Фермери ли са били, що ли? Как може дори и праисторическите люде да са толкова невежи? — Очевидно си мислеше, че Жана не може да чете по устните — номер, който тя бе усъвършенствала, за да разчита обвиненията, отправяни й от църковния съд.
— Знам колкото е достатъчно за задачата ми — рече тя.
Бокер се намръщи, после се впусна нататък:
— Моля ви, изслушайте ме. Нашата кауза е справедлива. Съдбата на светците зависи от това да спечелим на наша страна много неверници. Ако трябва да крепим съсъда на човечеството и осветените от времето традиции на собствената си идентичност, необходимо е да съкрушим мирския скептицизъм.
Тя се опита да се извърне, но дрънчащата тежест на веригите й попречи.
— Оставете ме. Макар и да не съм убила никого, предвождах много битки за победата на великия, истински крал на Франция. Аз бях начело на коронацията му в Реймс. Раниха ме в битка за него.
Тя вдигна китките си — сега се намираше в мерзка килия в Руан с оковани нозе и ръце. Сибил бе казала, че това щяло да я закотви, по някакъв начин да се отрази добре на характера й. Като ангел Сибил без съмнение беше права. Бокер започна да й додява, но Жана събра сили да му каже:
— Светът знае как бяха възнаградени моите усилия. Вече няма да водя войни.
Мосю Бокер се обърна към магьосницата:
— Светотатство е да държим велика личност в окови. Не можеш ли да я пренесеш на някое теологично място за отмора? Катедрала например?
— Контекстът. Симовете имат нужда от контекст — отвърна беззвучно магьосницата. Жана откри, че може да чете по устните й така ясно, както никога досега. Може би това чистилище подобряваше способностите на обитателите му.
Мосю Бокер закудкудяка:
— Впечатлен съм от постигнатото от вас, но ако не я накарате да ни съдейства, за какво ни е тогава?
— Не сте я видели в зенита й. Малкото исторически асоциации, които успяхме да дешифрираме, твърдят, че имала „магическо присъствие“. Ще трябва да го изведем.
— Не можете ли да я направите по-дребна? Невъзможно е да се разговаря с великанка.
Ръстът на Девата — за нейно собствено смайване — се съкрати с две трети.
Мосю Бокер като че ли остана доволен.
— Велика Жана, вие разбирате погрешно природата на предстоящата нам война. Безбройни хилядолетия са изминали, откакто сте се възкачили в рая. Вие…
Девата се надигна.
— Кажете ми едно. Кралят на Франция потомък на рода на англичанина Хенри Ланкастър ли е? Или е Валоа, потомък на великия, истински крал Шарл?
Мосю Бокер примигна и се замисли.
— Аз… аз мисля, че наистина може да се твърди, че ние, Пазителите на бащината вяра, партията, която аз представям, сме, така да се каже, потомци на твоя Шарл.
Девата се усмихна. Тя знаеше, че Гласовете са й пратени от небето — без значение какво казваха епископите. Беше ги предала едва когато я отведоха в гробището „Свети Оуен“, а после само от страх пред огъня. Беше права да изпее същата песен два дни по-късно — провалът на Ланкастър в опита да анексира Франция го доказваше. Щом господин Бокер говореше от името на потомците на дома Валоа въпреки явната липса на благородническа титла, щеше да го изслуша.