Марк кимна.
— Има смисъл. Машините никога няма да станат умни като нас.
— Предлагам да изтрием вградения комплекс от памет — отсече Селдън. — Това ще елиминира намесващия се пласт.
— Ъ-ъ… щом смяташ, че така е най-добре… Обаче не съм убеден, че можем да прекъснем всички връзки с тези спомени. Симовете използват холографски спомени и затова са вкарани в…
— Това има голямо значение, за да стигнеш до желания от тебе резултат в предстоящия дебат. Възможни са и други импликации.
— Като например?
— Историците може да ровят в подобни симове за изгубени данни от далечното минало. Ще искат достъп. Отрежи ги.
— О, разбира се. Искам да кажа, да не позволим на когото и да било да ги използва.
Селдън се втренчи в движещата се мозайка от блокове.
— Сложнички са, а? Наистина дълбоки умове, интерактивни под-азове… Хммм… Чудя се как ли чувството им за собствено „аз“ остава стабилно? Как така съзнанието им не се разпада с трясък?
Марк не схвана, но все пак се обади:
— Предполагам, че древните са знаели някой и друг номер, който не ни е известен.
Селдън кимна.
— Наистина. Тук просветва някаква идея…
Той бързо се изправи. Марк също се надигна.
— Не можеш ли да останеш? Знам, че Сибил би искала да поговори…
— Извинявай, но трябва да тръгвам. Държавни дела.
— Ъ-ъ… ами такова… благодаря за…
Преди Марк да успее да затвори зиналата си уста, Селдън вече беше изчезнал.
8.
— Нямам желание да виждам кльощавия господин с перуката. Той се мисли за по-добър от всички — каза Девата на магьосницата на име Сибил.
— Вярно е, но…
— Предпочитам компанията на Гласовете.
— Той е доста увлечен по тебе — рече Магьосницата.
— Намирам го трудно за вярване — и все пак тя не успя да сдържи усмивката си.
— О, но е вярно! Помолил е Марк — неговия възстановител — за изцяло нов образ. Нали знаеш, че е доживял до осемдесет и четири години.
— Изглежда дори по-стар. — Тя намираше, че перуката, лилавата панделка и кадифеният брич стоят нелепо на този съсухрен дядка.
— Марк реши да го върне на четирийсет и две. Иди го виж. Девата се замисли. Мосю Аруе щеше да е далеч по-малко отблъскващ в…
— Мосю при друг шивач ли си е шиел дрехите като млад?
— Хммм… Това може да се уреди.
— Няма да ходя в странноприемницата с това.
Тя протегна напред окованите си ръце — спомни си кожената мантия, която самият крал бе метнал на раменете й на коронацията в Руан. Помисли си дали да не я поиска сега, но реши да не го прави. По време на процеса изприказваха сума ти неща за тази мантия — обвиняваха я, че изпитвала демонична любов към лукса; тя, която, преди да спечели краля през онзи ден, когато за пръв път се появи в съда, не бе усетила до кожата си допир на друго освен на грубо зебло! Обвинителите й — бе забелязала — бяха облечени в черен сатен и кадифе и воняха на парфюми.
— Ще направя каквото мога — обеща магьосницата, — но не трябва да казваме на мосю Бокер. Той не иска да се побратимяваш с врага, но според мен това ще ти се отрази добре. Ще изостри уменията ти за Големия дебат.
Последва пауза — падащи меки облаци, — по време на която Девата се почувства така, сякаш припадаше. Щом се съвзе — твърди хладни повърхности, внезапни остри изблици на кафяво и зелено, — тя се намери седнала в странноприемницата на двете Маго.
Същества в брони, разнасящи подноси и разтребващи маси, се стрелкаха между клиентите. Тя потърси Гарсон и го забеляза — зяпаше меднорусата готвачка, която се правеше, че не забелязва. Копнежът на Гарсон й напомни начина, по който самата тя бе съзерцавала статуите на света Катерина и света Маргарита — и двете отрекли се от мъжете, но приели облеклото им; разпнати между светата страст и земния плам. И тук беше същото.
Потисна усмивката си, щом мосю Аруе се появи. Беше с тъмна ненапудрена перука, макар че пак изглеждаше доста възрастен — горе-долу на годините на баща й, Жак Дарс — на трийсет и една-две. Раменете му бяха прегърбени от тежестта на многото книги. Беше виждала книги само два пъти в живота си — по съдилищата — и макар изобщо да не приличаха на тези тук, тя трепна при спомена за тяхната мощ.
— Alors — рече мосю Аруе и постави книгите пред нея. — Четирийсет и два тома. Моите „Избрани произведения“. Непълно издание, но — той се усмихна — засега трябва да свърши работа. Какво има?
— Подиграваш ли ми се? Знаеш, че не мога да чета.
— Знам. Гарсон 213-ADM ще те научи.
— Не искам да се уча. Всички книги освен Библията са рожби на дявола.
Мосю Аруе вдигна ръце и забълва ругатни, яростни и интригуващи клетви — същите като онези, изричани от войниците й, когато забравят, че тя е наблизо.