— Ти трябва да се научиш да четеш. Знанието е сила!
— Дяволът сигурно знае много — отвърна тя. Внимаваше книгите да не я докоснат.
Мосю Аруе се извърна отчаян към магьосницата — оказа се, че е седнала на една маса наблизо — и рече:
— На нищо ли не можете да я научите? — И после пак се обърна към Девата: — Как ще оцениш бляскавия ми ум, щом дори не можеш да четеш?
— Не ми трябва.
— Ха! Ако можеше да четеш, щеше да разсипеш онези идиоти, които те пратиха на кладата.
— Всичките бяха учени хора — рече тя. — Като тебе.
— Не, pucelette, не като мене. Нищо общо са нямали с мен. — Тя се разтрепери, когато й протегна една книга — сякаш й протягаше змия. Той се ухили, отърка книгата навсякъде по себе си, а после и по Гарсон, който бе застанал до масата. — Безобидна е, нали видя?
— Злото често е невидимо — измърмори Девата.
— Мосю е прав — обади се Гарсон. — Най-добрите хора могат да четат — всичките.
— Ако беше грамотна — рече мосю Аруе, — щеше да знаеш, че твоите инквизитори не са имали абсолютно никакво право да те измъчват. Ти си била военнопленница, пленена в битка. Англичанинът, който те е пленил, не е имал законно право да възлага на френски инквизитори и академици да изследват религиозните ти възгледи. Ти си се престорила, че вярваш, че гласовете, които чуваш, са божествени…
— Престорила! — извика тя.
— … а пък той се е преструвал, че вярва, че са демонични. Самите англичани са твърде толерантни, за да изгарят хора на клади. Те оставят подобни форми на развлечение на нашите сънародници французите.
— Но ме предадоха в ръцете на епископа на Буве по обвинение, че съм вещица — тя извърна глава, не искаше той да я гледа в очите. — Може би съм такава. Отрекох се от Гласовете.
— Гласове, родени от съзнанието, нищо повече. И езичникът Сократ ги е чувал. Всеки ги чува. Неразумно е да жертваме живота си заради тях, добре възпитаните хора го знаят.
— А ние тук? — прошепна Жана.
Той присви очи.
— Тези… другите? Учените?
— Те са привидения.
— Като демоните ли? И все пак говорят разумно. Създали са република на анализа.
— Така казват те. Ала ни помолиха да представляваме онова, което им липсва.
— Според тебе те са безкръвни — устните на Волтер се изкривиха в изненадан размисъл.
— Според мен ние слушаме едни и същи „учени“, следователно сме изправени пред един и същи съд.
— Аз имам нужда от гласове като техните — заяви отбранително Волтер. — Поне знам кога да обърна гръб на неразумен съвет.
— Може би гласовете на мосю са тихи — предположи Гарсон — и затова той по-лесно може да ги пренебрегне.
— Позволих им — на тях, свещениците! — да ме принудят да призная, че Гласовете са дяволски — рече Девата. — А аз знаех, че са божествени. Това не е ли демонична постъпка? Постъпка на вещица?
— Чуй ме! — мосю Аруе стисна китките й. — Вещици не съществуват. Единствените демони в живота ти са били онези, които са те изпратили на кладата. Невежи свини — всичките до един! Освен англичанинът, който те е пленил — той се е престорил, че вярва, че си вещица, заради хитър политически ход. Когато дрехите ти изгорели, неговите жертви свалили тялото ти от кладата, за да покажат на тълпата, че наистина си жена, и тъй като не си имала друг подтик освен да си присвоиш правата на мъжете, си заслужила своята участ.
— Моля те, престани! — възкликна тя. Стори й се, че усеща мазния мирис на пушек, макар мосю Аруе да бе накарал Гарсон да сложи из цялата странноприемница табели „Тук не се пуши“ — изведнъж те рязко се бяха озовали вътре в нея. Стаята се клатеше и въртеше.
— Огънят? — задъха се тя. — Езиците на пламъците…
— Стига — обади се магьосницата. — Не виждаш ли, че я разстройваш? Престани!
Но мосю Аруе беше настоятелен.
— След като дрехите ти изгорели, те огледали интимните ти части — това не го знаеше, нали? — също както и предишния път, за да се докаже, че ти си девствена, както си твърдяла. И задоволили своята развратност в името на светостта, те върнали на кладата и превърнали костите ти в пепел. Ето как ти се отплатили твоите сънародници за вярната ти служба на краля! И след като те изгорили, малко по-късно провели обсъждане, цитирали някаква селска мълва, че сърцето ти не изгоряло на кладата и съответно те обявили за национална героиня и спасителка на Франция. Изобщо няма да се изненадам, ако вече си канонизирана като светица!
— През 1924 година — обади се магьосницата. Макар и да не проумяваше откъде знаеше тази странна цифра. Ангелско знание?
Презрителният смях на мосю Аруе отекна в ушите й: