— Голямо добро са й сторили, няма що!
— Тази дата я имаше в една бележка — магьосницата говореше сериозно, както винаги, когато споменаваше факти. — Макар и да ни липсват координати за значението на тази цифра. Сега сме 12026-та година от Галактическата ера.
В пращящия въздух лъхнаха пламъци. Горещи ветрове замъглиха тълпата зяпачи около кладата.
— Огън! — задъха се Девата. Тя се вкопчи в мрежестата си яка и се скри в хладния мрак на припадъка.
9.
— Като че ли е време — Волтер погледна мадам Учен. Тя висеше пред него като оживяла маслена картина.
— Не съм те пренебрегвала нарочно — отвърна тя хладно, делово.
— Как смееш да ме забавяш без мое съгласие?
— Ние с Марк сме обсадени от медиите. Не съм и сънувала, че Големият дебат ще е медийното събитие на десетилетието. Всичките искат да получат възможност да интервюират тебе и Жана.
Волтер се заигра с кремавата панделка на врата си.
— Отказвам да ме гледат без напудрената перука.
— Изобщо няма да позволим да гледат нито тебе, нито Девата. Ако искат, да говорят с Марк. Той обича да му се обръща внимание и се справя добре.
— Бих казал, че трябва да се посъветвате и с мен, преди да вземате такива важни решения…
— Виж, аз пристигнах веднага щом ми звънна мехсекретарят. Оставих те на забавено време, за да проследя интеграцията на твоя модел. Трябва да си ми благодарен, че ти давам време за…
— Размисъл? — изсумтя той.
— Това е една от възможните гледни точки.
— Не знаех, че и това трябвало да ми се… дава. — Волтер се намираше в богато обзаведените си покои в двора на Фридрих Велики и играеше на шах с отеца, когото наемаше, за да го остави да победи.
— Струва доста пари. А анализът на разходите и ползите показва…
— И никаква самота? С тази жена е невъзможно да се поддържа рационален разговор!
Той й обърна гръб за максимален драматичен ефект. Беше отличен актьор — всеки, който го беше видял да играе в своите пиеси в двора на Фридрих, го казваше. Познаваше добрата сцена, като я види, а тази имаше драматичен потенциал.
Гласът на мадам Учен се смекчи:
— Разкарай го и ще те информирам.
Той се обърна и вдигна кльощав пръст към добродушния монах, единствения от всички познати му хора на расото, когото можеше да понася. Мъжът се затътри към резбованата дъбова врата и внимателно я затвори след себе си.
Волтер отпи от прекрасното шери на Фридрих, за да си прочисти гърлото:
— Искам да изтриете от паметта на Девата мъките й на кладата. Пречи на диалога ни също както поповете и държавните чиновници пречат на публикуването на умни произведения. Освен това… — той млъкна. Притесняваше се да изразява чувства, по-меки от раздразнението. — Тя страда. Не мога да го понеса.
— Не мисля, че…
— И докато се занимаваш с това, изтрий и моя спомен за единайсетте месеца в Бастилията. И всичките ми чести бягства от Париж — но не самите бягства; да ти кажа, животът ми се състои предимно от периоди на изгнание! Изтрийте само причините им, не последствията.
— Ами не знам…
Той тресна с юмрук по живописно резбованата дъбова маса.
— Ако не ме освободите от страховете на миналото, аз не мога да се държа като свободен човек!
— Простата логика…
— Откога логиката е проста? Не мога „просто“ да съчиня моето Lettre philosophique за абсурдността на това да се лишават такива като Гарсон 213-ADM от човешки права въз основа на факта, че нямали душа. Той е много забавен, не смяташ ли? И е умен поне колкото дузина попове от тия, дето съм познавал. Ако той няма душа, то тогава и ти нямаш душа. Ако ти имаш душа, значи и той има.
— Склонна съм да се съглася — рече мадам Учен. — Макар, разбира се, реакциите на 213-ADM да са симулации. Машините със самосъзнание са обявени за незаконни преди хилядолетия.
— Тъкмо това оспорвам аз! — извика Волтер.
— А каква част от това се дължи на програми, заложени на Сарк?
— Никаква! Правата на човека…
— … надали трябва да важат и за машините.
Волтер се намръщи.
— Не мога да се изкажа напълно свободно по тази чувствителна тема — освен ако не освободите паметта ми от онова, което съм изстрадал заради моите идеи.
— Но твоето минало е част от теб.
— Глупости! Истината е, че никога не съм се осмелявал да изразя свободно мислите си по много въпроси. Винаги ми се е налагало да пресмятам какво ще ми струва всяка нападка срещу конвенциите и традиционната глупост.
Мадам Учен прехапа устнички.
— Доста добре си се справял, предполагам. Бил си прочут.
— Ами Девата?! Тя се е мъчила повече от мен! За своите убеждения е платила най-високата цена. И разпъването на кръст сигурно не е толкова мъчително, колкото онова, което е преживяла на кладата.