Мосю махна с ръка.
— Тя е прекалено вманиачена по подробностите. Никога не би оцеляла самичка в Париж, а в кралския двор — още повече. Марк обаче ще стигне далеч. Липсата на скрупули е любимата смазка на съдбата. Със сигурност не съм стигнал от крайна бедност до положението на един от най-богатите френски граждани като съм бъркал идеалите със скрупулите.
— Мосю реши ли какво ще поръча? — попита Гарсон.
— Да. Ти ще запознаеш Девата с по-сложни текстове, така че да може да прочете моята поема „За Нютоновата философия“ заедно с всичките ми Lettres Philosophiques. Способността й да разсъждава трябва да се изравни с моята, доколкото е възможно. Не че някой би могъл да се изравни с мен — допълни той със самоуверената си усмивка.
— Скромността ти може да се мери само с остроумието ти — рече Девата и мосю се изкиска самодоволно.
Гарсон поклати тъжно глава.
— Боя се, че това е невъзможно. Не съм способен да уча никого на нищо освен на прости фрази. Моята грамотност е такава, че не ми позволява да вникна в нищо друго освен в менютата. За мен е чест желанието на мосю да ме издигне. Но дори и когато възможността чука на вратата, аз и тези като мен, завинаги затворени в най-ниските слоеве на обществото, не могат да отворят вратата.
— Низшите класи трябва да си знаят мястото — увери го Волтер. — Но в твоя случай ще направя изключение. Виждаш ми се амбициозен. Така ли е?
Гарсон погледна меденорусата готвачка.
— Амбицията не подхожда на същество с моя ранг.
— А какво би искал да бъдеш? Ако можеше да бъдеш онова, което искаш?
Гарсон случайно знаеше къде прекарва готвачката трите си свободни дена — самият той работеше седем дни в седмицата.
— Механичен гид в Лувъра — рече той. — Достатъчно умен и с достатъчно свободно време, за да ухажвам една жена, която почти не ме забелязва.
Мосю заяви с тържествен тон:
— Ще намеря начин да… как точно го казвате?
— Да го качите? — намеси се Девата.
— Mon Dieu! — възкликна мосю. — Може вече да чете също толкова добре, колкото и ти! Но няма да оставя ума й да се издигне над моя! Наистина това би означавало, че е стигнала прекалено далече, да му се не види!
12.
Марк напъха пакетчето в носа си и зачака ефекта.
— Толкова ли е зле? — Ним махна на механоприслужницата от „Пляс и Смрък“ за още едно.
— Волтер — изсумтя Марк. Стигна върха на стимулаторното извисяване — мисълта му се изостряше, но в същото време някак си ставаше по-мързелива. — Предполага се, че е мое създание, но през половината от времето сякаш аз съм негово.
— Той е просто сноп от цифри.
— Да, така е, но… Веднъж подслушах подсъзнателния му Агент за оформяне на изречения и той тъкмо нахвърляше нещо си на тема „волята е душа“.
— Може да е и философия.
— Воля има, не ще и дума. Значи съм създал същество с душа?
— Грешка в категориите — обади се Ним. — Абстрахираш „душата“ от „агентите“. Това е все едно с един скок да минеш от атоми на крави.
— Този сим прави точно такъв скок.
— Ако искаш да проумееш какво е крава, не търсиш кравешки атоми.
— Точно така, използваш „емергентната собственост“. Стандартна теория.
— Този сим е предсказуем, приятел. Не го забравяй. Ти го оформяш дотогава, докато вече не съдържа такива нелинеарни елементи, каквито не би могъл да съдържаш и ти.
Марк кимна.
— Той е… по-различен. Толкова могъщ.
— Бил е възсъздаден поради някаква причина кой знае кога през Тъмните векове. Изтривалка ли очакваше да е? Някой, с когото не би се мъчил? Ти представляваш властта, с която той цял живот се е борил.
Марк прокара пръсти през вълнистата си коса.
— Без съмнение ако намеря нелинеарна констелация, ще мога да я абстрахирам…
— … да я наречеш воля или душа или да я изтриеш — Ним фрасна по масата и жената наблизо ги изгледа стреснато.
Марк го погледна скептично-подигравателно.
— Системата не е съвсем предсказуема.
— Тогава й пускаш надушвачка на образци. Проследяваш я. Буташ вътре субагенти, туряш белезници на всички персони, които не можеш да фиксираш. Хей, че то ти си измислил тия алгоритми за когнитивно задържане. Най-добрият си.
Марк кимна. А какво ли е да се врежеш в някой мозък в търсене на съзнание? Пое дълбоко дъх и издиша към таванския купол, където течеше някакво безмозъчно шоу вероятно за най-надрусаните.
— Както и да е, не е само той — Марк погледна Ним в очите. — Следя офиса на Сибил. Подслушвам срещите й с Бокър.
Ним го тупна по рамото.