— И последно! Феноменът съзнание, самата така наречена душа. За която поповете и глупаците — каквито има в свръхизобилие — са вярвали, че се отделя от четирите други феномена, които изредих. Но самото съзнание показва характеристики на текущо движение, както е и с другите четири. Всичките тези пет функции постоянно се групират и прегрупират. Тялото вечно е в движение, както и всичко останало. Перманентността е илюзия. Хераклит е бил абсолютно прав. Не можеш да нагазиш два пъти в една и съща река. Махмурлията, когото гледам в момента — пауза, траеща само секунда, — не е същият махмурлия, когото гледам ето сега. Всичко е разпад и гниене…
Ученият се прокашля и изстена:
— Прав си бе, да му се не види!
— … както и растеж, разцвет. Съзнанието само по себе си не може да бъде отделено от своето съдържание. Ние сме чисто дело. Деятел няма. Танцьорът не може да бъде отделен от танца. Науката от моето време нататък подкрепя този възглед. Съществува само онова, което върши атомът, функцията е всичко. Ерго, не съществува фиксирана и абсолютна цялост, всеизвестна като душа.
— Смешна работа, тъкмо, ти да поставиш въпроса — рече ученият и погледна многозначително Волтер. — Щом душа не съществува, то очевидно не съществува и нейното прераждане, нали?
— Драги ми сър, да се родиш два пъти не е по-странно, отколкото да се родиш веднъж.
Това стресна учения.
— Но какво означава „прероден“? Какво преминава от единия живот в другия? Щом не съществува фиксирано, абсолютно „аз“? Не съществува душа?
Волтер отбеляза нещо в полето на своето lettre.
— Ако научите наизуст моите поеми — за което настоявам предвид собственото ти просветление, — дали те изгубват нещо, което ти печелиш? Ако запалиш свещ от пламъка на друга свещ, какво преминава от едната в другата? При щафетите дали единият бегач жертва нещо заради другия? Позицията си на пистата — нищо повече — Волтер направи драматична пауза. — Е? Какво ще кажеш?
Ученият се хвана за главата — беше шашнат.
— Според мен ти ще спечелиш дебата.
Волтер реши, че сега му е времето да изложи молбата си.
— Но за да съм сигурен в победата си, трябва да съчиня и допълнително lettre с по-техническо съдържание за онези, които поставят знак на равенство между вербалните символи и чистата реторика с празни думи.
— Давай — рече ученият.
— За тази цел — рече Волтер — ще се нуждая от вашата помощ.
— Имаш я.
Волтер се усмихна — както се надяваше, подобаващо искрено, защото тъкмо това с най-голяма сигурност той не беше.
— Трябва да ми предоставиш всичко, каквото знаете за методите на симулация.
— Какво? Защо?
— Това не само ще ви спести огромна работа. То ще ми даде възможност да напиша техническото писмо с цел да убедим специалисти и експерти в нашата гледна точка. Далеч повече от онези в сектора Джунин. Целият Трантор, после и цялата Галактика трябва да бъдат убедени — инак реакционерите ще стъпчат и смачкат прехваления ви ренесанс.
— Ти никога няма да бъдеш способен да проследиш матема…
— Аз съм внесъл във Франция Нютоновите изчисления, да ти напомня. Дай ми средствата!
Притиснал слепоочията си, ученият се приведе над контролното табло със стон:
— Само ако ми обещаеш да не ме търсиш през следващите десет часа.
— Mais oui — рече Волтер с дяволита усмивка. — Мосю има нужда от време — как ли се казваше en anglais! — утрото е по-мъдро от вечерта.
14.
Сибил нервно чакаше да дойде нейният ред на изпълнителното събрание на „Артифис асоушиейтс“. Седеше срещу Марк и не се включваше в дискусията, докато колегите и началниците й обсъждаха този или онзи аспект на операциите на компанията. Умът й беше другаде, но не толкова далеч, че да не забележи къдравите косми по опакото на дланите на Марк и самотната вена, която пулсираше — чувствена музика — на врата му.
Щом президентът на „Артифис асоушиейтс“ освободи всички онези, които не бяха пряко ангажирани в проекта „Пазител-Скептик“, Сибил събра бележките, които бе подготвила за своя случай. От присъстващите знаеше, че може да разчита само на Марк. Но беше сигурна, че и останалите ще подкрепят предложението й.
Предния ден тя бе съобщила на Комитета по специалните проекти, че за пръв път Девата бе нарушила сама усамотението си. Тя бе инициаторката на срещата, вместо да чака да бъде повикана и да излъчва по обичайному неохота. Беше дълбоко разтревожена, след като бе научила от „мосю Аруе“, че е длъжна да го победи в така нареченото от нея „изпитание“, иначе отново ще бъде обречена на смърт.