— Захвърли го това нещо! — кресна някой.
Сибил забеляза как бракмата се стегна, сякаш настръхна при думата „нещо“. Бракмите нямаха лични имена, но тази тук като че се бе обидила от това да я нарекат „нещо“. Или пък тя проектираше върху него? — зачуди се.
— Какво прави това нещо тук? — кресна един червендалест мъж.
— Има си закон, който го забранява!
— Гадна гайка!
— Хванете го!
— Изритайте го!
— Не го пускайте да се измъкне!
Момичето реагира, като се вкопчи още по-здраво в горната лява ръка на Гарсон и преметна свободната си ръка около шията му.
Щом стигнаха трибуната, ходовата част на бракмата заскърца — беше му трудно да върви по неравна повърхност. Всичките му четири ръце разбутаха купчината пакетчета от зузуканки и кутии от наркобира, като ги улавяше с грацията на спец, сякаш бе създаден тъкмо за тази специфична задача.
Момичето извика нещо на бракмата — Сибил не чу какво. Бракмата се просна в нозете на извисилите се холограми.
Волтер се загледа надолу.
— Стани! Освен ако не е с цел любовно признание, не мога да търпя гледката на човек на колене!
После самият Волтер коленичи в нозете на извисяващата се Дева. Зад Гарсон и жената тълпата заряза последните жалки остатъци от сдържаност и настана същинска лудница.
Жана погледна надолу и се усмихна — бавна, чувствена извивка на устните, която Сибил не бе виждала досега. Тя затаи дъх в развълнувано предчувствие.
22.
— Те… се любят! — възкликна Марк в ложата.
— Знам — отвърна Сибил. — Не е ли прекрасно?
— Това е… травестия! — обади се знаменитият Скептик.
— Ти не си романтик — мечтателно рече Сибил.
Мосю Бокър не каза нищо. Не можеше да откъсне очи. Пред огромно мнозинство от Пазители и Скептици Жана събличаше доспехите си, Волтер — перуката, жилетката и кадифения брич, и двамата обзети от трескава еротична лудост.
— Няма как да ги прекъснем — обади се Марк. — Те са свободни да… Ха! Да дебатират, докато отпуснатото време изтече.
— Кой го направи?! — зяпна Бокър.
— Всеки го прави — обади се жлъчно Марк. — Дори и вие.
— Не! Вие сте изградили този сим. Вие сте ги превърнали в… в…
— Аз се придържах към философията — обясни Марк. — Субстратът-личност е абсолютно оригинален.
— Не биваше изобщо да ви се доверяваме! — викна Бокър.
— И ние никога вече няма да ви покровителстваме — ухили се злобно Скептикът.
— Като че ли има значение — рече кисело президентът на „Артифис асоушиейтс“. — Имперските сили вече са тръгнали насам.
— И слава Богу — рече Сибил. — Погледнете тези хора! Те искаха да се реши един истински дълбок проблем чрез дебат, а после — чрез гласуване. А сега се…
— Млатят — довърши Марк. — Ренесанс, няма що.
— Ужас — рече тя. — Всичкият ни труд — за…
— Нищо — додаде президентът. В момента четеше нещо на ръчния си комуникатор.
— Никакви капитални печалби, никакво разширение…
Великанските фигури извършваха интимен акт на публично място, но по-голямата част от тълпата не им обръщаше никакво внимание. Вместо това из целия обширен колизей избухваха свади.
— Заповед! — извика президентът. — Има императорска заповед за арестуването ми!
— Колко е хубаво да си търсен — обади се Скептикът.
Коленичил пред нея, Волтер измърмори:
— Стани онова, което винаги съм знаел, че си — жена, а не светица.
Пламнала по начин, непознат й досега дори и от разгара на битката, тя притисна лицето му до оголената си гръд. Затвори очи. Залитна. И се предаде.
Някакво дращене в краката й я накара да погледне надолу. Някой беше метнал Гарсон ADM-213 — който, кой знае как, бе излязъл от холопространството — пред екрана. Дали той наистина, заедно със сим-готвачката, в която бе влюбен, се бяха появили в действителност? Но ако веднага не се върнеха в симпространството, разгневената тълпа щеше да ги разкъса.
Тя избута встрани Волтер, протегна се за меча си и нареди на Волтер да й доведе кон.
— Не, не — протестира Волтер. — Твърде буквално е!
— Ние сме длъжни… да… — Тя не знаеше как да се справя с равнищата на реалността. Дали това бе изпитание, решителният съд в Чистилището?
Волтер се замисли за част от секундата — и тя остана с впечатление, че той събира силите, дава нареждания на невидими актьори. После тълпата застина. И млъкна.
Последното, което си спомняше, беше Волтер, който крещеше окуражително на Гарсон и готвачката, шум, растери, мяркащи се като затворническа решетка пред очите й…
А после целият колизей — разгорещената, разбунена тълпа, Гарсон, готвачката, дори Волтер — всичко изчезна. Изведнъж.