24.
Президентът на „Артифис асоушиейтс“ влезе в офиса на Ним и щом докосна дланта си, вратата се заключи зад него с метално „щрак!“.
— Искам да бъдат изтрити и двамата — заяви президентът.
— Може да отнеме доста време — отвърна притеснено Ним. Огромните работни екрани наоколо направо изглеждаха все едно, че подслушват. — Не съм толкова запознат с онова, което е сътворил.
— Ако онези проклети Марк и Сибил не се бяха скатали, нямаше да дойда при тебе. Това е криза, Ним.
Ним бързо премисли.
— Трябва да се консултирам с поддържащите индекси, само за в случай, че…
— Веднага. Искам да стане веднага. Има законови пречки за онази заповед, но те няма да удържат дълго.
— Сигурен ли си, че искаш това?
— Виж какво, секторът Джунин е пламнал. Кой да се сети, че този проклет въпрос, за бракмите, така ще раздвижи хората? Ще има официални изявления, легалистите душат наоколо…
— Готово, сър.
Ним бе извикал и Жана, и Волтер на стопкадър. Намираха се в ресторантска обстановка, в придобито време и временно използваха лениво процесорите — стандартен метод в Мрежата.
— Провеждат личностна интеграция. Това е като да оставят подсъзнателните си компоненти да помирят събитията със спомените, промиване на системата, както правим ние, докато спим, и…
— Не се дръж с мен като с аматьор! Искам тия двамата да бъдат изтрити!
— Да, сър.
3D-пространството на офиса се изкриви от образите на Жана и Волтер. Ним огледа контролното табло, като плахо нахвърляше стратегията на цифрова хирургия. При многослойните личности простото изтриване бе невъзможно. Това приличаше на прочистването на сграда от мишки. Ако започнеше оттук…
Изведнъж по екрана се разляха дъгоцветни пръски. Координатите на симулациите заподскачаха като луди. Ним се намръщи.
— Така не може — рече Волтер и отпи от висока чаша. — Ние сме непобедими! Не сме подвластни на тленната плът като вас.
— Ама че нагло копеле, а? — кипна президентът. — Как е успял да омае толкова много хора, никога няма да…
— Вие умряхте веднъж — рече Ним на сима. Тук нещо като че се дънеше. — Може да умрете пак.
— Да умрем ли? — горделиво се намеси Жана. — Нещо бъркаш. Ако бях умирала, без съмнение щях да си го спомням.
Ним заскърца със зъби. Имаше излишъци от координати и в двата сима. Това означаваше, че са се разширили и са заели и съседни процесори. Можеха да изчисляват части от себе си и да управляват многослойното си съзнание като паралелни процесорни пътеки. Защо ли Марк им бе дал това?! Или… дали той им го бе дал?
— Без съмнение, сър, вие сте в грешка. — Волтер се наведе напред. В гласа му имаше предупредителна нотка. — Никой джентълмен не използва миналото на една дама срещу нея.
Жана се закикоти. Симкелнерът ревна. Ним не схвана вица, но бе твърде зает, за да го е грижа.
Това беше абсурдно. Той не можеше да проследи всички рамификации на промените в тези симове. Те притежаваха способности извън своя периметър. Подсъзнанието им бе разпръснато в процесори извън територията на „Артифис асоушиейтс“. Ето как Марк и Сибил получаваха толкова бързо, автентично и цялостно личностно време за отклик.
Докато наблюдаваше дебата, Ним се чудеше как симовете генерират такава жизненост, неоспорим чар. Ето как: те бяха прехвърлили подсъзнателните си процеси в други територии и ползваха огромни блокове от процесорна мощ. Беше си постижение. И, естествено, против правилата на „Артифис асоушиейтс“. Той проследи очертанията на делото им с доста голямо възхищение.
И все пак, проклет да е, ако позволи на един сим да му говори по подобен начин. А те продължаваха да се хилят.
— Жана! — излая той. — Онези, които са те възсъздали, са изтрили от паметта ти твоята смърт. Ти си била изгорена на клада.
— Глупости! — присмя му се Жана. — От мен снеха всички обвинения. Аз съм светица.
— Живи светци няма. Проучих базовите ти масиви от данни. Тая твоя църква се е грижела да бъде сигурна, че светците са мъртви за дълго време.
Жана изсумтя презрително.
Ним се ухили.
— Виждаш ли това? — един огнен език прониза въздуха пред нея. Той накара плътния пламък да запращи гадно.
— Водила съм хиляди воини и рицари в битка — рече Жана. — Да не мислиш, че ще ме уплашиш със слънчев лъч, отразен в малък меч?
— Още не съм намерил подходяща пътека за изтриване — обърна се Ним към президента. — Но ще намеря, ще намеря.
— Мислех го за рутинна операция — отвърна президентът. — По-живо!
— Не и при такъв голям опис на личност с кръстосани връзки…