— Така го и усещах — съгласих се аз.
— Може би тялото ти е загубило способността си само да регулира темперамента си? — предположи Уилем.
— Температурата си — разсеяно го поправи Сим.
— Това би обяснило изгарянето по гърдите ми — казах аз.
— Изгаряне? — вдигна глава Сим.
Тялото ми беше вече мокро от пот, затова бях доволен, че имам извинение да разкопчая ризата си и да я изхлузя през главата. Гърдите ми и горната част от ръцете бяха яркочервени и разликата между тях и обичайно бледата ми кожа беше очевидна.
— Мола каза, че това е обрив и че се превземам като някоя бабичка. Но червенината я нямаше, преди да скоча в реката.
Симон се наведе, за да погледне по-отблизо.
— Все още мисля, че това е някой необвързан елемент — настоя той. — Те могат да причинят странни неща на човек. Миналия семестър имахме един е’лир, който не внимаваше при приготвянето на формула. След това не можеше да спи и да фокусира очите си в продължение на почти два цикъла.
— Какво би направило така, че на човек да му е студено, после горещо и после пак студено? — зачуди се Уилем и се отпусна на един стол.
— Звучи като някоя гатанка — колебливо се усмихна Сим.
— Мразя гатанки — казах аз и се протегнах да взема ризата си.
След това изстенах и хванах голия си бицепс. Между пръстите ми бликна кръв.
Сим скочи на крака и започна да се оглежда като обезумял, очевидно не знаейки какво да стори. Изпитвах усещането, че сякаш някой ме е наръгал с невидим нож.
— За бога! Пусто да опустее! — процедих аз през здраво стиснатите си зъби.
Отдръпнах ръка и видях малката кръгла рана в бицепса ми, появила се сякаш от нищото.
Изражението на Симон беше ужасено, очите му — широко отворени и беше закрил устата си с ръка. Той каза нещо, но аз бях твърде зает, за да се съсредоточа в думите му. Така или иначе вече знаех какво казва той — „злонамерена постъпка“. Разбира се. Точно това беше. Някой ме нападаше.
Отпуснах се в „сърцето от камък“ и събрах целия Алар, който можех.
Но неизвестният ми нападател не си губеше времето. Отново ме прониза остра болка в гърдите, близо до рамото. Този път кожата ми не беше пробита, но видях как под нея изби тъмна синина.
Втвърдих Алара си и следващото пробождане беше малко по-силно от ощипване. След това бързо разделих съзнанието си на три части и дадох на две от тях задачата да поддържат Алара, който ме защитаваше.
Едва тогава въздъхнах дълбоко.
— Добре съм.
Симон се засмя със смях, който премина в стон. Ръцете му все още покриваха устата му.
— Как можеш да кажеш нещо такова? — попита той, истински ужасѐн.
Погледнах се. По ръката ми надолу към пръстите все още се стичаше кръв.
— Истина е — уверих го аз, — честно, Сим.
— Но „злонамерената постъпка“ — невярващо изрече той — просто не е нещо, което някой би направил.
— Мисля, че имаме доста ясно доказателство за противното — отбелязах аз, като седнах на ръба на леглото си и продължих да притискам раната си.
Уилем се отпусна отново на стола си.
— Съгласен съм със Симон. Не мога да повярвам в това. — Той махна гневно с ръка. — Арканистите не правят такива неща. Това е лудост. — Сетне ме погледна. — Защо се усмихваш?
— Чувствам се облекчен — откровено отвърнах аз. — Безпокоях се, че съм се отровил с кадмий или пък имам някаква загадъчна болест. А някой просто се опитва да ме убие.
— Как някой би могъл да го направи? — попита Симон. — Нямам предвид от морална гледна точка. Как някой би могъл да се сдобие с твоя кръв или косъм?
Уилем погледна Симон.
— Какво направи с превръзките, след като го заши? — попита го той.
— Изгорих ги — отбранително отвърна Сим. — Да не съм идиот.
— Просто ограничавам възможностите. — Уил успокоително махна с ръка. — Вероятно това не се е случило и в Медика. Там внимават с тези неща.
Симон се изправи.
— Трябва да кажем на някого. — Той погледна Уилем. — Дали Джеймисън все още ще е в кабинета си по това време на нощта?
— Сим — обърнах се към него аз, — какво ще кажеш малко да поизчакаме?
— Какво? — зачуди се Симон. — Защо?
— Единственото доказателство, с което разполагам, са раните ми — обясних аз. — Това означава, че ще искат да ме прегледат в Медика. И когато това се случи… — Размърдах превързания си лакът, като с едната ръка продължавах да стискам окървавения си мускул. — Твърде много ще приличам на някой, който само преди няколко дни е паднал от покрив.