Опитах се да не обръщам внимание на неприятното усещане в стомаха си.
— Има човек, който разполага с кръвта ми — признах аз, — но не мисля, че тя може да е отговорна за онова, което се случи.
Уил и Сим се обърнаха, за да ме погледнат и аз тутакси съжалих за думите си.
— Защо някой би разполагал с кръвта ти? — попита Сим.
Поколебах се, но осъзнах, че вече няма как да избегна да им кажа истината.
— В началото на семестъра взех пари назаем от Деви.
Никой от двамата не реагира както очаквах. С други думи, не реагираха изобщо.
— Коя е Деви? — попита Сим.
Поотпуснах се малко. Може би не бяха чували за нея. Това със сигурност щеше да направи нещата по-лесни.
— Тя е гаелет и живее от другата страна на реката — отвърнах аз.
— Аха — спокойно отвърна Симон. — А какво е гаелет?
— Спомняш ли си, когато ходихме да гледаме „Духът и гъсарката“? — попитах го аз. — Кетлер беше гаелет.
— О, значи „меден ястреб“ — досети се Сим и лицето му се проясни, а после отново помръкна, когато осъзна последствията. — Не знаех, че наоколо има от тези хора.
— Те са навсякъде — обясних аз. — Светът нямаше да функционира без тях.
— Почакай — внезапно ме прекъсна Уилем и вдигна ръка. — Да не искаш да кажеш, че… — Той направи пауза, опитвайки се да си спомни думата на атурански. — Твоят кредитор, твоят гатесор се казва Деви? — Когато изрече името й, акцентът му стана още по-силен и то прозвуча като „Давид“.
Кимнах. Това вече беше реакцията, която очаквах.
— О, господи! — възкликна ужасено Симон. — Имаш предвид Демоничната Деви, нали?
— Значи си чувал за нея — въздъхнах аз.
— Дали съм чувал за нея? — повтори Сим с изтънял глас. — Изключиха я през първия ми семестър! Това ми направи доста силно впечатление!
Уилем просто затвори очи и поклати глава, сякаш не можеше да понесе да гледа някой, който е постъпил толкова глупаво като мен.
— Тя беше изключена за „злонамерена постъпка“. — Сим вдигна ръце във въздуха. — Как можа да направиш нещо такова?
— Не — намеси се Уилем. — Беше изключена за „неподобаващо поведение“. Нямаше доказателство за „злонамерена постъпка“.
— Не мисля, че е била виновна — възпротивих се аз. — Всъщност тя е доста мила. Приятелски настроена. Освен това заемът е само шест таланта и аз не съм се забавил с връщането им. Тя няма никаква причина да направи нещо такова.
Уилем прикова погледа си върху ми и ме изгледа продължително.
— Просто за да огледаме всички възможности — бавно каза той, — би ли направил нещо за мен?
Кимнах в отговор.
— Припомни си последния разговор с нея — предложи Уилем. — Помисли малко, пресей всичко, което сте си казали, и виж дали ще си спомниш за нещо казано или направено от теб, което би могло да я е обидило или ядосало.
Проиграх наум репликите от последния ни разговор.
— Тя беше заинтересувана от определена информация, която не й дадох — признах.
— Колко заинтересувана? — Уилем говореше бавно и търпеливо, сякаш имаше пред себе си някое много глупаво дете.
— Доста заинтересувана — отвърнах аз.
— „Доста“ не отговаря много точно на въпроса ми.
— Добре — въздъхнах аз. — Изключително заинтересувана. Достатъчно заинтересувана, за да… — Не довърших.
— Да? — Уилем многозначително повдигна вежди към мен. — Какво си спомни току-що?
Поколебах се.
— Май също така ми предложи и да спи с мен — споделих аз.
Уилем спокойно кимна, сякаш бе очаквал нещо подобно.
— И ти как отговори на великодушното предложение на тази млада жена?
— Аз… — Почувствах как страните ми пламнаха. — Аз май просто не му обърнах внимание.
Уилем затвори очи, а на лицето му се изписа уморено и ужасено изражение.
— Това е много по-лошо от Амброуз — простена Сим и се хвана за главата. — Деви не я е страх от магистрите, нито от каквото и да е друго. Казват, че може да прави обвързване от осем части! Осем!
— Бях в затруднено положение — сопнах се аз. — Нямах нищо, което да използвам като гаранция. Признавам, че идеята не беше добра. След като всичко това свърши, ще обсъдим какъв глупак съм, но сега може ли просто да продължим?
Погледнах ги умоляващо.
Уилем потри очи с едната си ръка и кимна уморено.