— По малко и от двете, предполагам — усмихнах се аз.
— Чух, че си водил битка с магистър Елодин в Убежището. — Той изглеждаше замислен. — Използвали сте могъщи и ужасни магии и накрая той е спечелил, като те е хвърлил през една стена и след това от покрива на сградата.
— Казват ли защо сме водили битка? — попитах аз.
— Заради какви ли не неща — презрително отвърна той. — Заради обида, недоразумение. Заради това, че си се опитал да откраднеш магията му или че той се е опитал да ти открадне жена. Типичните глупости. — Слийт потри лицето си. — Да видим. Свириш на лютня прилично добре и си горделив като изритана котка. Имаш лоши обноски и остър език и не показваш уважение към по-висшестоящите от теб, които на практика са всички останали, като се има предвид скромният ти и объркан произход.
Усетих как лицето ми пламна от гняв, който се разпространи по цялото ми тяло.
— Аз съм най-добрият музикант, който някога ще срещнеш или ще видиш отдалеч — заявих с пресилено спокойствие. — И съм Едема Рух до мозъка на костите си. Това означава, че кръвта ми е червена. Означава, че дишам свободно и отивам там, където ме отведат краката ми. Не раболепнича и не се умилквам като куче пред ничия титла. Това изглежда като горделивост само на хората, които цял живот са се навеждали пред останалите.
— Също така съм чувал, че имаш доста избухлив нрав. — Слийт ми се усмихна безгрижно и аз осъзнах, че нарочно ме е предизвикал. — За теб се носят и всякакви други, най-разнообразни глупави слухове — че спиш само един час на нощ, че имаш демонска кръв, че можеш да разговаряш с мъртвите…
Наведох се напред, изпълнен с любопитство. Това не беше някой от слуховете, които аз бях разпространил.
— Наистина ли? С духове ли говоря? Или твърдят, че изравям трупове?
— Предполагам, че става дума за духове — отвърна той. — Не съм чувал някой да споменава, че ровиш в гробове.
Кимнах.
— Нещо друго?
— Само това, че миналия семестър си бил сгащен в една уличка от двама мъже, които убиват хора за пари. И въпреки че имали ножове и са те хванали неподготвен, ти си ослепил единия и си пребил другия до безсъзнание, призовавайки огън и светкавици като Таборлин Великия.
Дълго се гледахме един друг. Настъпилото мълчание беше изпълнено с напрежение.
— Ти ли ги свърза с Амброуз? — попитах накрая аз.
— Това не е добър въпрос — прямо отвърна Слийт. — Той предполага да обсъждам частни сделки, след като са сключени. — Изгледа ме безизразно и в устните и в очите му липсваше и най-слабият намек за усмивка. — Освен това би ли повярвал, че ще ти отговоря честно?
Намръщих се.
— Мога да кажа обаче, че заради тези истории никой вече не проявява желание да поеме подобна работа — разговорливо продължи Слийт. — Не че често се случва някой да предложи такава задача. Нали всички тук сме ужасно цивилизовани.
— И не че ти щеше да знаеш нещо за това, дори и някой да го беше направил.
Усмивката му се върна отново.
— Точно така. — Той се наведе напред. — Стига сме си бъбрили. Давай по същество. Какво ти трябва?
— Нужна ми е схема за едно изобретение.
— И… — Той сложи лакти на масата.
— То съдържа сигалдрия. Килвин е ограничил достъпа до нея до онези, които са ел’тхе или с по-висок ранг.
— И колко бързо ти трябва? — делово кимна Слийт. — За часове? За дни?
Замислих се за Уил и Сим, които будуваха нощем, за да ме пазят.
— Колкото по-бързо, толкова по-добре — рекох.
Погледът на Слийт се замъгли и той се замисли.
— Ще струва скъпо и няма гаранция, че ще мога да го доставя навреме. — Той се втренчи в мен. — Освен това, ако те хванат, ще те обвинят най-малкото в „незаконно разбиране“.
Кимнах.
— А знаеш ли какви са наказанията?
— „За незаконно разбиране на информация от Арканум, което не е довело до нараняването на друг — цитирах аз, — студентът нарушител може да бъде глобен не повече от двайсет таланта, да бъде ударен с камшик не повече от десет пъти, да бъде отстранен от Арканум или изключен от Университета.“
— Те ме глобиха цели двайсет таланта и ме отстраниха за два месеца — мрачно отбеляза Слийт. — А ставаше дума само за алхимия на ниво ре’лар. За теб ще е по-зле, щом става въпрос за нещо от ниво ел’тхе.
— Колко ще ми струва? — попитах аз.
— За да получиш схемата за няколко дни… — Той вдигна поглед към тавана за момент. — Трийсет таланта.