Не беше точно поляна, а просто уединено място, скрито зад една скала. Няколко обли камъка и дънерът на паднало дърво осигуряваха импровизирани места за сядане. Собственоръчно бях изкопал дупката за огнището преди няколко дни. Беше дълбока близо четирийсет сантиметра, с диаметър около два метра и облицована с камъни. Лагерният огън, който в момента гореше в нея, изглеждаше твърде малък за размерите й.
Всички останали вече бяха там. Мола и Фела споделяха дънера пейка. Уилем се беше настанил на един камък, а Сим седеше на земята с кръстосани крака и ровеше в огнището с пръчка.
Уил вдигна поглед, когато се появих измежду дърветата. На примигващата светлина от огъня очите му изглеждаха тъмни и хлътнали. Двамата със Сим ме пазеха вече почти два цикъла.
— Закъсня — рече Уил.
Сим вдигна поглед към мен, весел както винаги, но по неговото лице също имаше следи от умора.
— Готов ли е? — развълнувано попита той.
Кимнах. Разкопчах ръкава си и го запретнах нагоре, за да му покажа железния диск, който беше малко по-голям от пени на Федерацията. Беше покрит с фина сигалдрия и инкрустиран със злато — току-що завършеният ми грам. Беше закрепен с два кожени ремъка към вътрешната страна на ръката ми.
Групата нададе одобрителни викове.
— Избрал си интересен начин да го носиш — отбеляза Мола. — Доста модерен — така, както би го носил варварин нашественик.
— Работи най-добре, когато има допир с кожата — обясних аз. — И трябва да е скрит, тъй като не би следвало да знам как да го направя.
— Практичен и стилен — добави Мола.
Симон се приближи, погледна грама и го докосна с пръст.
— Изглежда толкова малък… Аааа! — изкрещя той и отскочи назад, разтръсквайки ръката си. — Черно проклятие! — изруга смутено той. — Съжалявам. Просто ме стресна, това е всичко.
— Кист и крейл! — с разтуптяно сърце извиках аз. — Какво стана?
— Някога докосвал ли си гилдер на Арканум? — попита той. — От онези, които получаваш, когато станеш пълноправен арканист?
— Той жужеше някак странно — кимнах аз. — Ръката ми се вцепени, сякаш изведнъж бе заспала.
— И при това усещането е такова. — Сим кимна към грама и продължи да разтърсва ръка. — Стресна ме.
— Не знаех, че гилдерите действат и като грамове — замислих се аз. — Макар в това да има логика.
— Изпробва ли го? — попита Уилем.
Поклатих глава.
— Видя ми се малко странно аз самият да го изпробвам — признах.
— Искаш ли някой от нас да го направи? — засмя се Симон. — Прав си, това е съвсем нормално.
— А и сметнах, че би било добре наблизо да има медик — кимнах към Мола аз. — Просто за всеки случай.
— Не знаех, че тази вечер ще бъдат нужни професионалните ми умения — учуди се Мола. — Не съм си донесла чантата.
— Не би трябвало да е необходима — успокоих я аз, след което извадих восъчно блокче и го размахах. — Кой ще ми окаже честта?
Настъпи тишина, накрая Фела протегна ръка.
— Аз ще направя куклата, но няма да забивам игли в нея.
— Вхената — каза Уилем.
— Добре, предполагам, че тогава аз ще трябва да го направя — сви рамене Симон.
Подадох восъчното блокче на Фела и тя започна да го затопля с ръцете си.
— Коса ли искаш да използваш или кръв? — тихо попита тя.
— И двете — отговорих аз, като се опитах гласът ми да не издаде нарастващото ми безпокойство. — Трябва да съм напълно сигурен в грама, за да спя спокойно нощем.
Извадих една игла за шапка, убодох опакото на ръката си и наблюдавах как върху него се появи ярка капка кръв.
— Така няма да стане — предупреди ме Фела, която все още обработваше восъка с ръце. — Кръвта няма да се смеси с восъка. Тя просто ще се размаже отгоре.
— И как стигна до това заключение? — смутено се пошегува Симон.
— От свещите. — Фела се изчерви и леко наведе глава, а косата й се спусна върху раменете. — Когато работиш с цветни свещи, не можеш да използваш боя на водна основа. Трябва да бъде на прах или маслена. Това е въпрос на разтворимост — двуполюсно и еднополюсно подреждане.
— Обичам Университета — обърна се Сим към Уилем, който беше от другата страна на огъня. — Образованите жени са толкова по-привлекателни.