Деви се обърна и ме погледна.
— Деви — отправих й лек поклон. — Съжалявам.
Тя примигна изненадано.
— Е, проклета да съм — рече с натежал от сарказъм глас. — Може би все пак имаш малко мозък в главата.
— Не мислех, че мога да ти вярвам — признах аз. — Сгреших и съжалявам за това. Тогава не разсъждавах особено ясно.
Тя ме изгледа продължително.
— Не сме приятели — отсече с все така ледено изражение. — Но ако си все още жив, когато всичко това свърши, можем да поговорим.
Деви премести поглед встрани от мен и изражението й се смекчи.
— Малка Фела! — Мина покрай мен и прегърна Фела. — Колко си пораснала! — Отстъпи крачка назад и я огледа одобрително.
— Бога ми, приличаш на скъпа модеганска курва! Това много ще му хареса.
Фела се усмихна и леко се завъртя, за да покаже полите на роклята си.
— Хубаво е да имаш извинение да се издокарваш от време на време.
— Трябва да се издокарваш по собствено желание — отбеляза Деви — и за по-достойни мъже от Амброуз.
— Напоследък бях заета. Нямам много опит в издокарването. Отне ми цял час да си спомня как да си направя косата. Ще ми дадеш ли някакъв съвет? — Тя вдигна ръце настрани и бавно се завъртя.
Деви я огледа критично от горе до долу.
— И така си по-хубава от онова, което заслужава. Но нямаш никакви украшения. Защо не добави малко блясък?
Фела сведе поглед към ръцете си.
— Пръстените не са особено подходящи, когато си с ръкавици — отвърна тя. — А и нямах нито един, който да е достатъчно красив за тази рокля.
— Вземи тогава. — Деви наклони глава и докосна ушите си, първо едното, после другото. След това пристъпи по-близо до Фела. — Господи, висока си. Я се наведи малко.
Когато Фела се изправи отново, тя имаше чифт обици, които се люлееха и отразяваха светлината на огъня.
Деви отстъпи назад и въздъхна ядосано.
— И, разбира се, на теб ти стоят по-добре. — Тя раздразнено поклати глава. — Бога ми, жено! Ако имах цици като твоите, вече щях да притежавам половината свят.
— И аз това казвам! — възторжено възкликна Сим.
Уилем избухна в смях, сетне покри лицето си с ръце и се отдръпна от Сим, като клатеше глава и се правеше, че не го познава.
Деви хвърли поглед на безочливата момчешка усмивка на Сим и се обърна отново към Фела.
— Кой е този идиот?
Улових погледа на Мола и й махнах да се приближи, за да поговорим.
— Нямаше нужда да го правиш, но ти благодаря. Изпитвам облекчение, като знам, че тя не крои зловещи планове срещу мен.
— Не бъди толкова сигурен — мрачно отвърна Мола. — Никога не я бях виждала толкова ядосана. Просто беше жалко да сте скарани. Двамата доста си приличате.
Хвърлих поглед от другата страна на огъня, където Уил и Сим предпазливо се приближаваха към Деви и Фела.
— Слушал съм много за теб — каза Уилем и погледна Деви. — Мислех, че си по-висока.
— И как ти се получава? — сухо попита Деви. — Мисленето имам предвид.
Размахах ръце, за да привлека вниманието на всички.
— Късно е — припомних им аз. — Трябва да заемем позиции.
Фела кимна.
— Искам да съм там по-рано, просто за всеки случай. — Тя нервно оправи ръкавиците си. — Пожелайте ми късмет.
Мола се приближи до нея и я прегърна набързо.
— Всичко ще бъде наред. Гледай да стоиш с него на някое обществено място. Той ще се държи по-добре, ако хората го гледат.
— Не спирай да го разпитваш за поезията му — посъветва я Деви, — така няма да спре да говори.
— Ако стане нетърпелив, похвали виното — добави Мола. — Кажи нещо от сорта на: „О, много бих искала да пийна още една чаша, но се страхувам, че ще ми се замае главата.“ Ще купи цяла бутилка и ще се опита да те напие.
Деви кимна утвърдително.
— Това ще го държи настрана от теб поне още половин час. — Тя се протегна и леко повдигна предницата на роклята на Фела.
— В началото се дръж по-скромно, а към края на вечерята покажи гърдите си малко повече. Навеждай се. Използвай раменете си. Ако му показваш все повече и повече, той ще реши, че нещата се развиват добре. Така няма да стане нахален.
— Това е най-ужасяващото нещо, което някога съм виждал — тихо каза Уилем.
— Да не би всички жени по света тайно да се познават помежду си? — попита Сим. — Защото това би обяснило много неща.