— Пътувах към Университета с двама наемници от Адем — добави на свой ред Симон. — Те не разговаряха с никого освен помежду си. И наистина бяха неспокойни и не ги свърташе на едно място.
— Трябва да призная, че познавам доста сийлдиши, които много държат да подплатят ботушите си със сребро.
— Не ботуши, а кесии — поправи го Симон. — Ботушите се обуват на краката. — Той размърда крака си, за да илюстрира думите си.
— Знам какво означава думата „ботуш“ — ядосано натърти Уилем. — Говоря този вулгарен език по-добре от теб. Ние наричаме ботуша „пату“. Парите за харчене са в кесията, а онези, които смяташ да запазиш, се държат в ботуша.
— О — замислено рече Симон, — разбирам. Предполагам, че това са нещо като спестявания за черни времена.
— Какво се прави с парите, когато времената са черни? — попита Уилем, искрено объркан.
— А и в тази история имаше повече скрит смисъл, отколкото смятате — бързо се намесих аз, преди да сме се отклонили още повече от темата. — В нея има зрънце истина. Ако ми обещаете, че няма да кажете на никого, ще ви разкрия една тайна.
Усетих как вниманието им се изостри.
— Ако някога приемете гостоприемството на пътуваща трупа и те ви предложат вино преди каквото и да е друго, значи са от Едема Рух. Тази част от историята е истинска. — Вдигнах предупредително пръст. — Но не приемайте виното.
— Ама аз харесвам вино — възрази сърцераздирателно Симон.
— Това няма значение — поклатих глава аз. — Домакинът ви предлага вино, но вие настоявате за вода. Това може дори да се превърне в своеобразно състезание, като домакинът предлага все по-щедро, а вие отказвате все по-учтиво. Когато постъпите така, те ще знаят, че сте приятели на Едема Рух. Вечерта ще се държат с вас така, сякаш сте част от тяхното семейство, а не просто гости.
Разговорът утихна, докато приятелите ми осмисляха казаното. Вдигнах поглед към звездите и потърсих познатите съзвездия над главата си — Юън Ловеца, Тигела, Отново младата майка, Лисицата с огнения език, Съборената кула…
— Къде би отишъл, ако можеш да отидеш навсякъде? — изненада ме Симон с въпроса си.
— От другата страна на реката — отвърнах аз, — в леглото.
— Не, не — възрази той, — исках да кажа, ако можеш да отидеш, където пожелаеш по света.
— Отговорът е същият — потвърдих аз. — Бил съм на много места. Това е мястото, където от край време съм искал да отида.
— Но не и завинаги — не се съгласи Уилем. — Нали не искаш да останеш там завинаги?
— И аз това имах предвид — добави Симон. — Всички ние искаме да сме тук, но никой от нас не желае да остане тук завинаги.
— С изключение на Манет — сети се Уил.
— Къде би отишъл? — упорито настояваше Симон. — Ако търсиш приключения?
Замълчах и се замислих за момент.
— Предполагам, че бих отишъл в Таленуолд — отвърнах накрая.
— При талите? — попита Уилем. — Съдейки по онова, което съм чувал, те са примитивен номадски народ.
— Реално погледнато, и Едема Рух са номадски народ — сухо отбелязах аз. — Веднъж чух история, в която се казваше, че водачите на техните племена не са велики войни, а певци. Техните песни могат да излекуват болните и да накарат дърветата да танцуват. — Свих рамене. — Ще отида там, за да проверя дали това е истина.
— Аз бих отишъл в двора на Фаен — рече Уилем.
— Не можеш да избереш това — засмя се Симон.
— Защо не? — внезапно се ядоса Уилем. — Ако Квоте може да отиде при пеещите дървета, защо аз да не отида във Фаен, за да танцувам с Ембрула… с фаенските жени.
— Но Тал е истинско място — възрази Симон. — А приказните истории за Фаен са за пияници, слабоумни и деца.
— Ти къде би отишъл? — попитах аз Симон, за да му попреча да спори с Уилем.
Настъпи дълга пауза.
— Не знам — отвърна той с глас, странно лишен от всякаква интонация. — Всъщност аз не съм бил никъде. Дойдох в Университета само защото след като братята ми получат наследството си, а сестра ми — зестрата си, за мен няма да остане друго освен семейното ми име.
— Не си искал да идваш тук? — невярващо попитах аз.
Сим неопределено сви рамене и тъкмо се канех да го попитам нещо друго, когато бях прекъснат от Уилем, който шумно се изправи на крака.
— Готови ли сме вече за моста?
Чувствах главата си забележително прояснена. Станах само с леко поклащане.