— Аз съм готов.
— Един момент. — Симон започна да разкопчава панталоните си и се отправи към дърветата.
Веднага щом се скри от погледите ни, Уилем се наведе към мен.
— Не разпитвай за семейството му — тихо ми каза той. — Не му е лесно да говори за това. Още повече, когато е пиян.
— Какво…
Той рязко махна с ръка и поклати глава.
— По-късно.
Симон се появи отново на поляната, препъвайки се, и тримата мълчаливо се върнахме на пътя. Прекосихме Каменния мост и се отправихме към Университета.
39.
Противоречия
Късно на следващата сутрин двамата с Уил се отправихме към Архива, за да се срещнем със Сим и да уредим облозите си от нощта.
— Проблемът е в баща му — обясняваше ми Уилем тихо, докато вървяхме между сивите сгради. — Той притежава едно херцогство в Атур. Земята е хубава, но…
— Почакай малко — прекъснах го аз, — искаш да кажеш, че бащата на нашия малък Сим е херцог?
— Малкият Сим — сухо отвърна Уилем — е три години по-възрастен от теб и пет сантиметра по-висок.
— Кое херцогство? — попитах аз. — Освен това той не е чак толкова по-висок.
— Далонир — отвърна Уилем, — но нали знаеш как е при хората с благородна кръв от Атур. Не е чудно, че не иска да говори за това.
— О, хайде стига — възразих аз и посочих студентите, които изпълваха улицата около нас. — Откакто църквата изгори Калуптена до основи, Университетът е мястото с най-непредубедените хора.
— Не съм забелязал да обявяваш на всеослушание, че си от Едема Рух.
— Да не намекваш, че се срамувам, че съм от Едема Рух? — настръхнах аз.
— Казвам само, че не го обявяваш на всеослушание — спокойно повтори Уил и ме изгледа непоколебимо. — Така постъпва и Симон. Предполагам, че и двамата имате своите основания.
Потиснах раздразнението си и кимнах.
— Далонир е в северната част на Атурна — продължи Уилем, — така че са сравнително заможни. Но той има трима по-големи братя и две сестри. Първият син е наследникът. Баща му е купил военна длъжност на втория. А третия син е изпратил в църквата. Симон… — Уилем не довърши.
— Трудно ми е да си представя Сим в ролята на свещеник — признах аз — или на войник, като се замисля за това.
— И така Сим се оказал в Университета — завърши Уилем. — Баща му се надявал, че той ще стане дипломат. Но Сим открил, че харесва алхимията и поезията и влязъл в Арканум. Баща му не бил съвсем доволен от това. — Уилем ме погледна многозначително и разбрах, че всъщност положението е било далеч по-страшно.
— Да си арканист е нещо забележително! — възмутих се аз. — Много по-впечатляващо е, отколкото да си парфюмиран подлизурко в някой двор.
Уилем сви рамене.
— Таксата му за обучение е платена. Продължава да получава пари за ежедневни нужди. — Той замълча, за да махне на някого в другия край на двора. — Но Симон вече не се прибира у дома дори и за кратки посещения. Баща му обича да ловува, да воюва, да пие и да ходи по жени. Подозирам, че нашият кротък и пристрастен към книгите Сим вероятно не е получил любовта, която един умен син заслужава.
Двамата с Уил се срещнахме със Сим в обичайното ни леговище за четене и изяснихме подробностите от пиянските ни облози. След това се разделихме.
Час по-късно се върнах със скромна купчина книги. Търсенето ми беше значително улеснено от факта, че проучвах амирите, откакто Нина бе дошла, за да ми даде своя свитък.
Почуках тихо на вратата на леговището за четене и влязох. Уил и Сим вече седяха на масата.
— Аз съм пръв — щастливо започна Симон, погледна в списъка си и извади една книга от своята купчина. — Страница сто петдесет и втора. — Той прелисти книгата, докато откри страницата, и се захвана да я преглежда. — Аха! „След това момичето описа всичко…“ Ала-бала… „И ги поведе към мястото, където попаднаха на езическо празненство.“ — Той вдигна поглед и посочи страницата. — Виждаш ли? Тук пише черно на бяло „езическо“.
Седнах.
— Нека видим останалите.
Във втората книга на Сим пишеше още в този дух. Но в третата имаше нещо, което донякъде ме изненада.
— „В близост има голямо изобилие от указващи камъни, което предполага, че в забравеното минало тази област вероятно е била пресичана от търговски пътища…“ — Той не довърши, а сви рамене и ми подаде книгата. — Изглежда, че ти печелиш този облог.