— Ето как виждам положението — пръв наруших мълчанието аз. — Наскоро и двамата направихме доста глупави неща. Неща, за които съжаляваме. — Придърпах робата по-плътно около раменете си. — И макар те да не се изключват взаимно, все пак ми се струва, че донякъде се уравновесяват. — Протегнах ръце напред, все едно бяха блюдата на везни.
— Може би прибързах, като ти поисках пълно изплащане на дълга — усмихна ми се Деви леко смутено.
Отвърнах на усмивката й и почувствах, че се отпускам.
— Какво ще кажеш да се придържаме към първоначалните условия на нашия заем?
— Изглежда ми справедливо. — Тя протегна ръка над бюрото и аз я стиснах.
Последните остатъци от напрежение се изпариха от стаята и усетих как тревожният възел, който дълго стягаше гърдите ми, постепенно се разхлабва.
— Ръката ти е замръзнала — отбеляза Деви. — Да отидем до огъня.
Преместихме се и седяхме мълчаливо в продължение на няколко минути.
— В името на боговете на дълбините! — шумно въздъхна тя. — Бях ти толкова ядосана. — Поклати глава. — Не знам дали някой друг ме е вбесявал толкова през целия ми живот.
Кимнах.
— Всъщност не вярвах, че ти си способна на нещо толкова низко като „злонамерената постъпка“ — рекох аз. — Бях убеден, че не може да си ти. Но всички не спираха да обясняват колко си опасна и непрекъснато ми разказваха разни истории. И когато не ми позволи да видя кръвта си… — Не довърших и свих рамене.
— Наистина ли все още получаваш остатъчни ефекти от „топката от сливи“? — попита тя.
— Леки пристъпи — потвърдих аз — и изглежда, че по-лесно избухвам. Но това може да е просто от напрежението. Симон казва, че вероятно в организма ми има необвързани елементи — каквото и да означава това.
Деви се намръщи.
— Работя с оборудване, което далеч не е идеално — каза тя и посочи към затворената врата. — Съжалявам, но онзи човек ми предложи целия комплект на „Ваутиум Тегностае“. — Махна към лавиците с книги. — При други обстоятелства в никакъв случай не бих направила нещо подобно, но е почти невъзможно да се намерят нецензурирани копия от нея.
— Ти си му я приготвила? — Обърнах се да я погледна изненадано.
— По-добре е, отколкото да му дам формулата — отбранително отвърна Деви.
Частица от мен усещаше, че това би трябвало да ме ядоса, но като цяло бях просто щастлив, че съм на топло и сухо място и над мен не е надвиснала смъртна заплаха. Свих рамене.
— Симон каза, че хич не си се справила с приготвянето на формулата — разговорливо добавих аз.
Деви сведе поглед към ръцете си.
— Не се гордея, че му я продадох — призна тя, а миг по-късно вдигна глава и се ухили. — Но „Тегностае“ има великолепни илюстрации.
— Покажи ми ги — засмях се аз.
Часове по-късно дрехите ми бяха сухи и суграшицата бе преминала в лек сняг. Каменният мост щеше да се е превърнал в масивен леден блок, но като изключим това, връщането у дома щеше да е далеч по-приятно.
Когато излязох от умивалнята, видях, че Деви отново е седнала зад бюрото си. Отидох при нея и й подадох робата.
— Няма да нараня достойнството ти, като те попитам защо притежаваш роба, която е доста по-дълга и широка в раменете, отколкото е необходимо за една изящна млада дама като теб.
Деви изсумтя не особено изтънчено и вдигна очи към тавана.
Седнах и обух ботушите си. Те бяха приятно топли от стоенето близо до огъня. След това извадих от кесията си три тежки сребърни таланта, поставих ги върху бюрото и ги побутнах към Деви. Тя ги погледна с любопитство.
— Наскоро изкарах малко пари — обясних аз. — Не са достатъчно, за да уредя дълга си, но мога да платя по-рано лихвата за този семестър — махнах с ръка към монетите — като жест на добра воля.
Деви се усмихна и бутна талантите обратно към мен.
— Имаш още два цикъла до края на семестъра — напомни ми тя. — Както казах, нека се придържаме към първоначалната ни сделка. Ще се почувствам зле, ако ти взема парите по-рано.
Макар да предложих парите на Деви като жест на помирение, бях доволен, че мога да запазя трите си таланта. Има голяма разлика между това да имаш малко пари и това да нямаш никакви. Празната кесия поражда чувство на безпомощност.
Те са като зърното. Ако в края на дългата зима имаш останало зърно, можеш да го използваш за сеитба. Така имаш контрол над живота си. Можеш да използваш това зърно и да правиш планове за бъдещето. Но ако напролет нямаш зърно за засяване, си безпомощен. Колкото и много да работиш и каквито и добри намерения да имаш, реколтата няма да поникне, ако нямаш зърно, с което да започнеш.