Всъщност не бях планирал последното. То се бе оказало щастлива случайност, но не виждах никаква причина да споделям това с Килвин.
Докоснах червените точки, които се виждаха върху две от осемте страни на „уловителя на стрели“.
— Тези точки показват кои пружини са били задействани.
Килвин взе „уловителя“ и го завъртя в ръцете си.
— Как активираш пружините отново?
Измъкнах изпод работната маса едно метално устройство, което не бе нищо повече от парче желязо с дълго рамо. След това показах на Килвин осмоъгълния отвор на дъното на „уловителя на стрели“. Поставих изобретението си върху устройството и натиснах с крак рамото, докато не се чу остро изщракване. След това завъртях „уловителя“ и повторих процеса.
Килвин се наведе, вдигна устройството и го завъртя в огромните си ръце.
— Тежко е — отбеляза той.
— Трябваше да е здраво — обясних аз. — Стрелата от арбалета може да пробие дъбова дъска с дебелина от пет-шест сантиметра. Имах нужда от пружина, която да й се противопостави с поне три пъти по-голяма сила, за да може да я спре.
Килвин поднесе „уловителя на стрели“ до главата си и го раздруса леко. Отвътре не се чу никакъв шум.
— А ако върховете на стрелите не са направени от метал? — попита той. — Говори се, че нашествениците от Ви Семби използват стрели от кремък или обсидиан.
Сведох поглед към ръцете си и въздъхнах.
— Ами… — бавно подзех аз. — Ако върховете на стрелите не са от желязо, „уловителят на стрели“ няма да се задейства, когато се доближат на шест метра.
Килвин изсумтя неопределено и сложи на масата „уловителя“, който отекна глухо.
— Но — бодро продължих аз — когато стигнат на по-малко от пет метра, всяко парче остър камък или стъкло ще задейства друга поредица от обвързвания. — Почуках с пръст върху схемата си.
Гордеех се с идеята си, тъй като предвидливо бях надписал вградените парчета обсидиан със сигалдрия за двойно подсилено стъкло. Така те нямаше да се строшат на парчета при удар.
Килвин хвърли поглед на схемата, гордо се ухили и се засмя гърлено.
— Добре. Добре. А ако стрелата е с връх от кост?
— Руните за кост не са достъпни за ре’лар като мен — отговорих аз.
— А ако бяха? — попита Килвин.
— Тогава пак нямаше да ги използвам — уверих го аз. — За да не се задейства „уловителят“ от черепа на някое дете, което бързо се премята в циганско колело.
Килвин кимна одобрително.
— Мислех си за галопиращ кон — рече той, — но с думите си ти показваш мъдрост. Демонстрираш предпазливия ум на изобретател.
Отново се обърнах да посоча схемата.
— След като изяснихме това, магистър Килвин, на три метра бързо движещо се цилиндрично парче дърво би задействало „уловителя на стрели“ — въздъхнах аз. — Връзката не е добра, но е достатъчна, за да спре стрела или поне да я отклони.
Килвин се наведе да види схемата по-отблизо, очите му дълго разглеждаха гъсто изписания лист.
— Всичко ли е от желязо? — попита той.
— По-близо е до стоманата, магистър Килвин. Безпокоях се, че желязото ще е твърде крехко за продължителна употреба.
— И всички тези осемнайсет обвързвания са изписани върху пружините? — попита той и посочи с ръка.
Кимнах в отговор.
— Това е голямо дублиране на усилията — отбеляза магистърът по-скоро разговорливо, отколкото обвинително. — Някои биха казали, че устройството е направено прекалено сложно.
— Не ме интересува особено какво мислят другите хора, магистър Килвин — натъртих аз, — а само какво смятате вие.
Той изсумтя, вдигна поглед от свитъка и се обърна към мен:
— Имам четири въпроса.
Кимнах очаквателно.
— Преди всичко, защо си избрал да направиш точно това? — попита той.
— За да не умира никой от засада на пътя — категорично отвърнах аз.
Килвин чакаше, но аз нямах какво повече да кажа по въпроса. След известно време той сви рамене и махна с ръка към другия край на стаята.
— Вторият ми въпрос е откъде взе… — Той леко смръщи вежди. — Теветбем — арбалета?
Стомахът ми се сви при този въпрос. Таях напразната надежда, че тъй като Килвин е сийлдиш, няма да знае, че оръжието е незаконно във Федерацията. А и просто се надявах, че няма да попита.