— Лъскава си като ново пени — признах аз. — Никой мъж не може да ти устои.
— На някои жени също им се подкосяват краката — похвали се тя и усмивката й се промени от очарователна на палава и даже почти порочна.
Тъй като нямах ни най-малка представа как да отговоря на това, реших да премина към по-безопасна тема.
— Опасявам се, че трябва да заема от теб четири таланта — рекох аз.
— А — отвърна Деви, внезапно станала делова, и подпря ръце върху бюрото. — Опасявам се, че напоследък направих някои промени в начина си на работа. Сега вече давам само заеми от шест таланта нагоре.
— Шест таланта! — Дори не се опитах да скрия смущението си. — Деви, този допълнителен дълг ще тежи на врата ми като воденичен камък.
Тя въздъхна и въздишката й прозвуча поне донякъде извинително.
— Ето какъв е проблемът. Когато давам заем, аз поемам известни рискове. Рискувам да загубя капиталовложението си, ако моят длъжник умре или се опита да избяга. Рискувам той да се опита да се оплаче от мен. Рискувам да ме съдят по закона за желязото или още по-лошо — по този на сдружението на лихварите.
— Знаеш, че аз никога няма да направя нищо такова, Деви.
— И все пак такива са фактите — продължи тя. — Моят риск е еднакъв, независимо дали заемът е малък или голям. Защо да го поемам за малки заеми?
— Малки? — попитах аз. — Мога да живея цяла година с четири таланта!
Тя почука по бюрото с пръст и сви уста.
— Гаранция?
— Обичайната — отвърнах аз и й се усмихнах с най-пленителната си усмивка, — безграничният ми чар.
— За безграничен чар и три капки кръв мога да ти заема шест таланта при стандартните ми условия — изсумтя нетактично Деви. — Петдесет процента лихва за срок от два месеца.
— Деви — опитах се да й се подмажа аз, — какво ще правя с допълнителните пари?
— Вдигни празненство — предложи тя. — Прекарай един ден в „Токата“. Участвай в някоя игра на фаро с високи залози.
— Фарото — отбелязах аз — е данък за хората, които не могат да изчисляват вероятностите.
— Тогава направи банка и събирай данъци — сви рамене тя. — Или си купи нещо хубаво и го облечи следващия път, когато дойдеш да ме видиш. — Тя ме огледа от горе до долу с опасен поглед. — Може би тогава ще съм по-склонна да се споразумеем.
— Какво ще кажеш за шест таланта за един месец при двайсет и пет процента лихва? — попитах аз.
Деви поклати глава, но в жеста й нямаше грубост.
— Квоте, уважавам желанието ти да се пазариш, но нямаш с какво. Тук си, защото си безпомощен. А аз съм тук, за да се възползвам от това. — Тя разтвори ръце. — Така си изкарвам прехраната. Това, че имаш сладко лице, всъщност не променя нищо. — Погледът й стана сериозен. — А и ако някой лихвар беше готов да ти обърне внимание, аз нямаше да очаквам ти да дойдеш тук само защото съм хубава и харесваш цвета на косата ми.
— Цветът е очарователен — поласках я аз. — Ние с огненочервените коси трябва да се подкрепяме.
— Така е — съгласи се тя. — Аз предлагам да се подкрепяме при петдесет процента лихва за срок от два месеца.
— Добре — склоних аз и се отпуснах на стола си, — ти печелиш.
Деви ме дари с очарователна усмивка, от която трапчинките й се появиха отново.
— Бих спечелила само ако и двамата играехме наистина. — Тя отвори едно чекмедже и извади малко стъклено шишенце и дълга игла.
Протегнах ръка, за да ги взема, но вместо да ги плъзне по масата, тя ме изгледа.
— Сега, като се замисля, може да има и още една възможност.
— И аз бих искал да има друга възможност — признах аз.
— Последният път, когато говорихме — бавно каза Деви, — ти намекна, че знаеш начин за влизане в Архива.
Поколебах се.
— Наистина го намекнах.
— Тази информация би била доста ценна за мен — добави тя с престорена небрежност.
Макар че се опитваше да го прикрие, видях в очите й пламенен копнеж.
Сведох поглед към ръцете си и не казах нищо.
— Ще ти дам десет таланта веднага — без заобикалки заяви Деви. — Няма да е заем. Направо ще купя информацията. Ако ме хванат в Книгохранилището, никога няма да кажа, че съм я получила от теб.
Замислих се за всичко онова, което можех да купя с десет таланта. Нови дрехи. Калъф за лютнята, който няма опасност да се разпадне всеки миг. Хартия. Ръкавици за наближаващата зима.