Въпросът ме свари неподготвен.
— Амулети? — попитах аз. — Амулети за какво?
— Това отговаря на въпроса ми — мрачно отбеляза Килвин. — Амулети за любов или късмет, които да помогнат на някоя жена да се сдобие с дете или да избегне това. Амулети срещу демони и подобни неща.
— Могат ли да бъдат направени такива амулети? — поинтересувах се аз.
— Не — твърдо отвърна Килвин. — Точно затова не ги и продаваме. — Тъмните му очи се втренчиха в мен. — И така, питам те отново — продавал ли си амулети на невежи граждани?
Бях толкова неподготвен за това обвинение, че не се сещах какъв разумен отговор да дам в своя защита. После си помислих колко абсурдно звучи всичко това и избухнах в смях.
Килвин присви очи.
— Това не е смешно, ре’лар Квоте. Не само че тези неща са изрично забранени от Университета, но студент, който продава фалшиви амулети… — Килвин не довърши и поклати глава. — Това означава, че има сериозен недостатък в характера.
— Магистър Килвин, погледнете ме — казах аз и хванах ризата си, — ако лъжех лековерните граждани, за да им взема парите, нямаше да се налага да нося домашно платно втора ръка.
Килвин ме погледна така, сякаш за пръв път забелязва дрехите ми.
— Вярно е — съгласи се той, — но човек също така би си помислил и че студент, който разполага с по-малко средства, би бил по-изкушен да направи подобно нещо.
— Мислил съм за това — признах аз. — С парче желязо, струващо едно пени, и десет минути време за лесна сигалдрия бих могъл да направя медальон, който да е студен при докосване. Не би било трудно да се продаде нещо такова — свих рамене аз, — но съм напълно наясно, че това ще бъде счетено за „измамна доставка“. Не бих рискувал нещо такова.
— Един член на Арканум избягва такова поведение, защото е нередно — намръщи се Килвин, — а не защото рискът е твърде голям.
— Магистър Килвин — отчаяно се усмихнах аз, — ако толкова не вярвахте в моралните ми устои, нямаше да водим този разговор.
— Признавам, че не бих очаквал нещо такова от теб. — Изражението на лицето му се посмекчи и той леко ми се усмихна. — Но и преди са ме изненадвали. Би било небрежност от моя страна да не проучвам такива неща.
— Това момиче да се оплаче от амулета ли е дошло? — попитах аз.
— Не — поклати глава Килвин. — Както казах, не е оставила съобщение. Но недоумявам защо иначе едно отчаяно младо момиче с амулет би дошло да те търси, като знае как изглеждаш, но не и как се казваш. — Той повдигна вежди към мен, превръщайки думите си във въпрос.
— Искате ли честното ми мнение, магистър Килвин? — въздъхнах аз.
При тези думи Килвин отново повдигна вежди.
— Винаги съм го искал, ре’лар Квоте.
— Предполагам, че някой се опитва да ми създаде неприятности — казах аз.
В сравнение с упояването ми с алхимична отрова, разпространяването на слухове би било направо благовъзпитано поведение от страна на Амброуз.
Килвин кимна и разсеяно приглади с ръка брадата си.
— Да, разбирам. — Той сви рамене и взе тебешира си. — Добре тогава. Засега ще считам този въпрос за приключен. — Килвин се обърна отново към плочата и ми хвърли поглед през рамо. — Надявам се, че няма да бъда обезпокоен от орда бременни жени, които размахват амулети и проклинат името ти, нали?
— Ще предприема необходимите стъпки, за да избегна това, магистър Килвин.
Запълних няколко часа с работа на парче в Рибарника, след което се отправих към залата за лекции в Мейнс, където щяха да се проведат часовете на Елодин. Трябваше да започнат на обяд, но аз бях там половин час по-рано и бях пръв.
Другите студенти заприиждаха един по един. Общо се оказахме седем. Пръв дойде Фентон, моят приятел и съперник от „Симпатия за напреднали“. След това се появиха Фела и Брийн — хубаво, около двайсетгодишно момиче с пясъчноруса коса и момчешка прическа.
Започнахме да се запознаваме и да си бъбрим. Джарет беше стеснителен модеганец, когото бях виждал в Медика. Познах, че младата жена с яркосини очи и медноруса коса беше Иниса, но ми отне известно време, докато се сетя къде съм я срещал. Тя беше една от безбройните кратки авантюри на Симон. Последен бе Уреш — близо трийсетгодишен и пълноправен ел’тхе. Цветът на кожата му и акцентът показваха, че идва чак от Ленат.