— Ох! Дай и за мен нещо! — ухили се Баст.
— Покажи силните си страни, Баст — рече Квоте. — Пиеш с единствения ни клиент, защото си некадърен лентяй, от когото на никой и през ум няма да му мине да поиска помощ за работа на полето.
— Аз също ли трябва да съм отегчен? — нетърпеливо се засмя Баст.
— Разбира се, че си, Баст. Какъв друг би могъл да бъдеш? — Той сгъна ленения парцал и го сложи върху плота. — Аз на свой ред съм твърде зает, за да бъда отегчен. Суетя се наоколо, зает със стотиците малки неща, от които зависи гладката работа на тази странноприемница.
Квоте ги изгледа.
— Летописецо, облегни се на стола си. Баст, ако не можеш да спреш да се хилиш, то поне започни да разказваш на приятеля си историята за тримата свещеници и дъщерята на мелничаря.
— Тази история си я бива. — Усмивката на Баст стана още по-широка.
— Двамата разбрахте ли какви са ви ролите? — Квоте взе парцала от плота и се отправи към кухнята, като по пътя извика: — Стария Коб влиза от лявата страна на сцената.
Върху дървената площадка отпред се чу тропане на крака и след това Стария Коб влезе гневно с тежки стъпки в „Пътният камък“. Той хвърли поглед към масата, където Баст се хилеше и жестикулираше, докато разказваше някаква история, и след това отиде до бара.
— Има ли някой тук? Вътре ли си, Коте? — провикна се старецът.
Миг по-късно съдържателят побърза да се появи от кухнята, бършейки мокрите си ръце в престилката.
— Здравей, Коб. Какво мога да сторя за теб? — попита той.
— Греъм изпрати малкото момче на Оуенс да ме извика — раздразнено отвърна Коб. — Имаш ли някаква представа защо съм тук, вместо да прибирам овеса?
— Мислех, че днес той събира житото на семейство Мърионс — поклати глава Коте.
— Глупости! — промърмори Коб. — Довечера сигурно ще вали, а аз вися тук, докато сухият ми овес ме чака на полето.
— След като така и така си тук, мога ли да събудя интереса ти с малко сайдер? — попита с надежда съдържателят. — Съвсем прясно изцеден е, от тази сутрин.
Раздразнението на стареца, изписано върху обруленото му лице, се стопи донякъде.
— Щом като и бездруго ще трябва да чакам — отвърна той, — една халба сайдер ще ми дойде добре.
Коте отиде в задната стая и се върна с глинена кана. На площадката отвън се чу тропотът на още крака и през вратата влезе Греъм, последван от Джейк, Картър и ковашкия чирак.
Коб се обърна и ги изгледа ядосано.
— Какво, по дяволите, е толкова важно, че ме викаш в града по това време сутринта? — попита той. — Денят си върви и…
Откъм масата, където седяха Летописеца и Баст, се чу бурен кикот. Всички се обърнаха и видяха Летописеца, който се беше зачервил от смях и беше покрил с ръка устата си. Баст също се смееше и удряше по масата.
Греъм поведе останалите към бара.
— Разбрах, че Картър и момчето помагат на семейство Орисон да закарат овцете си на пазара — каза той. — В Баедн, нали?
Картър и ковашкият чирак кимнаха.
— Разбирам. — Стария Коб сведе поглед към ръцете си. — Тогава, значи, ще пропуснеш погребението му.
Картър кимна сериозно, а изражението на Аарон стана тъжно. Той огледа лицата на останалите, но всички те стояха неподвижно и гледаха стария фермер край бара.
— Добре — рече най-сетне Коб и вдигна поглед към Греъм. — Добре е, че ни извика. — Той видя физиономията на момчето и изсумтя. — Изглеждаш така, сякаш току-що си убил котката си, момче. Овнешкото трябва да бъде закарано на пазара. Шеп знаеше това. Той няма да ти се сърди, задето си направил онова, което е трябвало да бъде направено. — Протегна се и потупа ковашкия чирак по гърба. — Всички заедно ще пийнем, за да го изпратим както подобава. Това е важното. Онова, което ще се случи тази вечер в църквата, не е нищо повече от свещеническо опяване. Ние можем да се сбогуваме с него по-добре. — Погледна зад бара. — Донеси ни от любимото му, Коте.
Съдържателят вече се бе захванал за работа, подготвяше дървени халби и ги пълнеше с тъмна бира от една по-малка бъчвичка зад бара.
Стария Коб вдигна своята халба и останалите го последваха.
— За нашия Шеп.
Греъм заговори пръв: