В отговор на думите му съдържателят сви рамене, тъй като не желаеше да влиза в спор. Баст стисна гневно устни и присви очи.
— И все пак — меко каза Летописеца, прекъсвайки ги, преди напрежението да е станало твърде голямо — Коб е прав — постъпката на Шеп беше смела. Трябва да уважаваш това.
— Не, не трябва — отвърна Квоте. — Коб беше прав за едно — времената не са такива, че човек да проявява смелост. — Той махна с ръка на Летописеца да вземе перото си. — Въпреки това и на мен ми се иска да бях по-смел, а сега Шеп да си беше у дома, за да целуне младата си жена.
18.
Вино и кръв
Накрая Уил и Сим ме измъкнаха от топлата прегръдка на Архива. Борех се и ги проклинах, но те бяха непреклонни и убедителни, така че тримата храбро се изправихме срещу поривите на неприятно хладния вятър по пътя за Имре.
Отидохме в „Еолиан“ и се настанихме на маса близо до източната камина, откъдето можехме да наблюдаваме сцената и едновременно с това да си нагреем гърбовете. След едно-две питиета усетих как силният ми копнеж по книгите избледнява и постепенно се притъпява. Тримата разговаряхме, играехме карти и накрая започнах да се забавлявам, въпреки че без съмнение Дена беше тук някъде, увиснала на ръката на Амброуз.
След няколко часа седях облегнат на стола си и дремех на топлината от близкия огън, докато Уил и Сим спореха дали върховният крал на Модег е истинският управляващ монарх или просто фигурант. Почти бях заспал, когато върху масата ни тропна тежка бутилка, последвана от деликатното звънтене на чаши за вино.
До нас стоеше Дена.
— Престори се, че си ме чакал. Аз съм закъсняла и ти си разстроен — тихо прошепна тя.
С мъка се изправих на стола си и примигнах в опит да фокусирам погледа си и да се събудя.
Сим с готовност прие предизвикателството.
— Мина цял час — свирепо се намръщи той и потропа силно с пръсти по масата. — Не си мисли, че като ме почерпиш напитка, това ще реши въпроса. Искам извинение.
— Вината не е изцяло моя — оправда се Дена със силно смутен вид, обърна се и посочи към бара.
Погледнах в посоката, която сочеше, разтревожен, че ще видя Амброуз да стои там и да ме наблюдава самодоволно с проклетата си шапка. Но видях само един оплешивяващ сийлдишки мъж. Той ни отправи кратък поклон — нещо средно между потвърждение и извинение.
Сим го погледна намръщено, след това се обърна към Дена и неохотно посочи празния стол срещу мен.
— Чудесно. Ще играем ли на ъгли или не? — попита той.
Дена се отпусна на стола с гръб към залата. След това се наведе и целуна Симон по челото.
— Отлично се справи — похвали го тя.
— Аз също се намръщих — рече Уилем.
Дена плъзна бутилката към него.
— И за награда можеш да налееш. — Тя сложи чаши пред всеки от нас. — Това е подарък от извънредно настоятелния ми ухажор. — Въздъхна раздразнено. — Винаги държат да ми подарят нещо. — Изгледа ме замислено. — Странно мълчалив си днес.
Потрих лицето си с ръка.
— Не очаквах да те видя тази вечер — признах аз. — Когато дойде, бях почти задрямал.
Уилем наля от бледорозовото вино и раздаде чашите, докато Дена разглеждаше надписа, гравиран върху бутилката.
— Сербеор — замечтано прочете тя. — Дори не знам дали е от добра реколта.
— Всъщност не е — сухо отбеляза Симон, като вдигна чашата си. — Сербеор е в Атуран. Само вината от Винтас имат реколта, ако трябва да сме точни.
Той отпи от виното.
— Наистина ли? — попитах аз и погледнах своята чаша.
— Тази дума често се използва неправилно — поясни Сим.
Дена отпи от чашата си и кимна на себе си.
— Въпреки това виното е хубаво — отбеляза тя. — Той все още ли е на бара?
— Там е — отвърнах аз, без да поглеждам.
— Ами тогава, изглежда, че няма да се отървете толкова лесно от мен — усмихна се тя.
— Някога играла ли си на ъгли? — с надежда попита Сим.
— Опасявам се, че не — отвърна Дена, — но уча бързо.
Сим й обясни правилата с помощта на Уил и на мен самия. Дена зададе няколко точни въпроса, с което показа, че е разбрала същността на играта. Бях доволен. Тъй като седеше срещу мен, тя щеше да е моят партньор.
— Обикновено за какво играете? — поинтересува се тя.