Кимнах в отговор.
Уил плъзна своя драб по масата и Дена го вдигна. Другият драб също се вдигна над масата, люлеейки се във въздуха.
— Тежък е — отбеляза тя, след което кимна сякаш на себе си. — Така е, защото е като скрипец. Вдигам и двата едновременно.
— Топлината, светлината и движението са просто енергия — обясних аз. — Не можем да създаваме енергия или да я накараме да изчезне. Но симпатията ни позволява да я преместваме и да я променяме от един вид в друг.
Тя постави драба обратно върху масата и другият го последва.
— И каква е ползата от това?
Уил изсумтя леко развеселено.
— Водното колело полезно ли е? — попита той. — Или пък вятърната мелница?
Бръкнах в джоба на плаща си.
— Някога виждала ли си симпатична лампа? — попитах я аз.
Тя кимна.
Плъзнах по масата към нея ръчната си лампа.
— Те работят на същия принцип. Използват малко топлина, която превръщат в светлина. Преобразуват един вид енергия в друг — обясних.
— Както го прави сарафът — добави Уил.
— Откъде взема топлината? — Дена въртеше любопитно лампата в ръцете си.
— Самият метал съдържа топлина — казах аз. — Ако я оставиш включена, накрая ще усетиш как металът изстива. Ако стане твърде студен, няма да работи. Тази сам съм я правил, така че е доста ефективна. Дори топлината от ръката ти трябва да е достатъчна, за да продължи да работи.
Дена щракна ключа и от лампата блесна дъга от мътна червеникава светлина.
— Разбирам връзката между топлината и светлината — замислено каза тя. — Слънцето е ярко и топло. Същото е и със свещта. — Тя се намръщи. — Но движението няма общо с това. Огънят не би могъл да бутне нещо.
— Помисли си за триенето — намеси се Сим. — Когато триеш нещо, то се затопля. — Той го демонстрира, като енергично потри ръка в панталоните си. — Ето така.
Продължи ентусиазирано да търка бедрото си, без да осъзнава, че тъй като го прави под масата, движението му изглежда крайно неприлично.
— Всичко е просто енергия. Ако продължиш да го правиш, ще усетиш как се загряваш — рече.
Дена някак си успя да запази сериозно изражение, но Уилем избухна в смях и скри лицето си с ръка, сякаш засрамен, че седи на една маса със Сим.
Симон замръзна и се изчерви от смущение.
— Примерът е добър — притекох му се на помощ аз. — Когато пипнеш главината на колелото на някоя каруца, то е топло. Обратното, симпатистът може да накара енергията да се превърне от топлина в движение — посочих лампата — или от топлина в светлина.
— Чудесно — заяви Дена, — вие сте сарафи, които работят с енергия. Но как го правите?
— Има специален начин на мислене, наречен Алар — обясни Уилем. — Вярваш толкова силно в нещо, че то се случва. — Той вдигна единия драб и другият го последва. — Вярвам, че тези два драба са свързани и те наистина са. — Внезапно вторият драб падна и издрънча върху масата. — Ако престана да вярвам, това спира да е така.
Дена вдигна драба.
— Значи това е нещо като вярата? — попита тя скептично.
— По-скоро като сила на волята — отвърна Сим.
— Защо тогава не го наричате сила на волята? — вирна глава тя.
— Алар звучи по-добре — обясни Уилем.
Кимнах.
— Ако нямахме наименования за различните неща, които да звучат впечатляващо, никой нямаше да ни приема на сериозно.
Дена кимна одобрително и ъгълчетата на очарователните й устни се извиха в усмивка.
— И това е всичко? Енергия и сила на волята? — попита тя.
— И симпатична връзка — отвърнах аз. — Аналогията на Уил с водното колело е добра. Връзката е като тръба, водеща до водното колело. Лошата връзка е като тръба, пълна с дупки.
— Какво прави връзката добра? — поинтересува се Дена.
— Колкото повече си приличат два предмета, толкова по-силна е връзката. Както например в този случай. — Отсипах два-три сантиметра от светлото вино в чашата си, потопих пръста си в него и продължих: — Ето идеална връзка към виното — капка от самото вино.
Изправих се и отидох до близката камина. Прошепнах обвързване и оставих една капка да падне от пръста ми върху нагорещената метална подпора, която поддържаше горящите цепеници.
Седнах отново на мястото си точно когато виното в чашата ми започна да изпуска пара и след това закипя.