— А това — зловещо отбеляза Уилем — е причината никога да не позволяваш на симпатист да получи капка от кръвта ти.
Дена погледна Уилем, след това погледът й се върна на чашата и лицето й пребледня.
— Черни ръце, Уил! — възкликна Симон ужасено. — Как можеш да кажеш нещо такова?! — Той погледна към Дена. — Никой симпатист не би направил подобно нещо — убедено заяви той. — Това се нарича „злонамерена постъпка“ и ние не правим така. Никога.
— Ако никой никога не го прави, защо тогава има наименование за такава постъпка? — Дена успя да се усмихне, макар усмивката й да беше леко напрегната.
— Правено е преди — отвърнах аз, — но вече не се прави. Не и през последните сто години.
Освободих обвързването и виното спря да кипи. Дена се протегна и докосна близката бутилка.
— Защо това вино също не кипна? — попита озадачено тя. — То е същото.
— Заради Алара — потупах слепоочието си аз. — Съзнанието ми осигурява фокусирането и посоката.
— Ако това е добра връзка, каква е лошата? — попита тя.
— Ето, нека ти покажа. — Извадих кесията си, защото предположих, че след коментара на Уилем монетите ще й се сторят по-малко обезпокоителни. — Сим, имаш ли твърдо пени?
Оказа се, че има, и аз подредих две редици от монети върху масата пред Дена. Посочих два железни драба и промърморих обвързване.
— Вдигни един от тях — подканих я аз.
Тя вдигна единия драб и вторият го последва.
— А сега този. — Посочих втората двойка — един драб и единствения ми останал сребърен талант.
Дена взе втория драб и талантът го последва във въздуха. Тя започна да повдига и да сваля и двете си ръце, сякаш бяха блюдата на някаква везна.
— Вторият е по-тежък.
— Металите са различни — кимнах аз. — Те са по-малко подобни, затова трябва да вложиш повече енергия.
Посочих драба и сребърното пени и прошепнах трето обвързване.
Дена сложи първите два драба в лявата си ръка, а третия — в дясната. Сребърното пени се вдигна във въздуха.
— А този е още по-тежък, защото формата и металът са различни.
— Точно така — потвърдих аз.
Посочих четвъртата и последна двойка — един драб и парче тебешир.
Дена едва мушна пръстите си под драба, за да го повдигне.
— По-тежък е от всички останали, взети заедно! — възкликна тя. — Сигурно тежи поне килограм и половина!
— Желязо към тебешир е много лоша връзка — намеси се Уилем. — Прехвърлянето е лошо.
— Но вие казахте, че енергията не може да бъде създавана или разрушавана — възрази Дена. — Щом трябва да положа усилия, за да вдигна това малко парче тебешир, къде отива цялата тази допълнителна енергия?
— Умна е — изкикоти се Уилем. — Много умна. Мина една година, преди да се сетя да задам този въпрос. — Той погледна Дена възхитено. — Част от енергията се губи във въздуха. — Махна с ръка. — Друга част отива в самите предмети и в тялото на симпатиста, който контролира връзката. — Той се намръщи. — Това може да стане упасно.
— Опасно — меко го поправи Симон.
— Значи в момента вярваш, че всички тези драбове са свързани с всички тези други неща? — погледна ме Дена.
Кимнах в отговор.
Тя размърда ръцете си встрани. Монетите и тебеширът се залюляха във въздуха.
— Това не е ли… трудно?
— Така е — потвърди Уилем, — но нашият Квоте си пада малко фукльо.
— Точно затова бях толкова мълчалив — каза Сим. — Не знаех, че ще успееш да удържиш четири обвързвания едновременно. Това е невероятно впечатляващо.
— Ако е необходимо, мога да се справя и с пет — рекох аз. — Но това е границата на възможностите ми.
— Още нещо — усмихна се Сим на Дена. — Гледай сега! — Той посочи към висящото във въздуха парче тебешир.
Нищо не се случи.
— Хайде де — оплака се Сим, — опитвам се да й покажа нещо.
— Покажи й го тогава — самодоволно отвърнах аз и се облегнах на стола си.
Сим пое дълбоко дъх и се вторачи в парчето тебешир. То потрепери.
Уил се наведе към Дена и обясни:
— Един симпатист може да противопостави своя Алар на Алара на друг. Всичко се свежда до това да вярваш непоколебимо, че драбът и сребърното пени изобщо не са едно и също.
Уил посочи с ръка и пенито падна със звънтене върху масата.