— Това е подло — възразих аз през смях. — Двама срещу един не е честно.
— В този случай е — каза Симон и тебеширът потрепери отново.
— Много добре — заявих аз и си поех дълбоко дъх, — покажете най-лошото, на което сте способни.
Тебеширът бързо падна върху масата, последван от драба. Но сребърният талант остана на мястото си.
Сим се облегна на стола си.
— Ти ме плашиш — призна той и поклати глава. — Добре, печелиш.
Уилем кимна и също се отпусна.
— Значи твоят Алар е по-силен от техните два, взети заедно? — погледна ме Дена.
— Вероятно не — милостиво отвърнах аз. — Ако бяха тренирали заедно, може би щяха да ме победят.
Очите й обходиха разпръснатите монети.
— Значи това е? — попита тя, като гласът й прозвуча леко разочаровано. — Всичко се свежда до обмяна на енергия?
— Има и други изкуства — отвърнах аз. — Например Сим се занимава с алхимия.
— Докато аз — намеси се Уилем — съм се съсредоточил в това просто да бъда красив.
Дена ни погледна и очите й станаха сериозни.
— Има ли магия, която просто… — Тя леко размърда пръстите на ръцете си. — Някак си да пренаписва нещата?
— Има сигалдрия — отвърнах аз — като звънчето в стаята ти. Тя е нещо като постоянна симпатия.
— Но пак е обмяна, нали? — попита тя. — Просто енергия?
Кимнах в отговор.
Дена изглеждаше смутена, когато попита:
— Какво бихте казали, ако някой ви сподели, че му е известна магия, която прави повече от това? Магия, при която просто написваш нещата и каквото напишеш, се превръща в истина? — Тя нервно сведе поглед и започна да рисува с пръст по масата. — Тогава, ако някой види написаното, дори и да не може да го прочете, за него то се превръща в истина. Той започва да мисли за определени неща или да действа по определен начин, в зависимост от написаното. — Отново вдигна поглед към нас, а изражението й беше странна смесица от любопитство, надежда и несигурност.
Тримата се спогледахме. Уилем сви рамене.
— Звучи далеч по-лесно от алхимията — отвърна той. — По-скоро бих се занимавал с това, отколкото да прекарам цял ден с принципите за премахване на обвързването.
— Звучи като магията от приказките — казах аз. — Като нещата от книгите, които не съществуват в действителност. Със сигурност никога не съм чувал за нещо подобно в Университета.
Дена отново сведе поглед към масата, където пръстите й все още рисуваха по дървото. Устните й бяха леко присвити, а погледът й — далечен.
Не бях сигурен дали е разочарована или просто замислена.
— Защо питаш? — рекох.
Дена вдигна поглед към мен и изражението й бързо бе заменено от кисела усмивка. Тя сви рамене в отговор на въпроса ми.
— Просто съм чувала за нещо такова — нехайно отвърна тя. — Мислех си, че звучи твърде добре, за да е истина.
Тя хвърли поглед през рамо.
— Изглежда издържах по-дълго от прекалено възторжения си ухажор — отбеляза тя.
Уил вдигна ръка, за да я прекъсне.
— Имахме споразумение — припомни й той. — В него се споменаваше за пиене и женски тайни.
— Ще говоря с бармана, преди да си тръгна — отвърна тя, а очите й весело играеха. — Що се отнася до тайната. Зад вас седят две дами. Почти през цялата вечер ви хвърляха погледи. Онази, която е облечена в зелено, харесва Сим, а другата, с късата руса коса, изглежда, има слабост към сийлдишките мъже, които са съсредоточени в това да изглеждат красиви.
— Вече ги забелязахме — каза Уилем, без да се обръща. — За съжаление те са в компанията на млад модегански благородник.
— Благородникът по никакъв начин не е романтично обвързан с тях — обясни Дена. — Докато дамите ви наблюдаваха, благородникът показа доста ясно, че предпочита червенокоси мъже. — Тя сложи собственически ръката си върху моята. — За негово съжаление обаче аз вече предявих правата си.
Сподавих желанието си да погледна към масата.
— Сериозно ли говориш? — попитах аз.
— Не се безпокойте — обърна се тя към Уил и Сим, — ще изпратя Деох да отвлече вниманието на модеганеца. Това ще ви осигури възможност за действие.
— Какво ще направи Деох? — засмя се Симон. — Ще жонглира ли?
Дена го изгледа осъдително.
— Какво? — оправда се Симон. — Какв… Деох не е достатъчно хитър.
Дена примигна.