Мола ми хвърли изпитателен поглед.
— Ти наистина го вярваш, нали? — Тя леко поклати глава, след което взе книга с твърди корици и отбеляза нещо в нея, без съмнение попълваше своя доклад за лечението. — Е, аз го считам за услуга. С Фела спяхме една до друга, когато и двете бяхме още нови тук. Независимо какво си мислиш, не са много хората, които биха сторили нещо подобно.
На вратата се почука и откъм коридора се разнесе гласът на Сим:
— Може ли да влезем?
Без да чака отговор, той отвори вратата и побутна смутения Уилем да пристъпи в стаята.
— Чухме… — Сим направи пауза и обърна поглед към Мола. — Той ще се оправи, нали?
— Ще се оправи — потвърди тя, — при условие че температурата му спадне. — Взе един всичкомер и го пъхна в устата ми.
— Знам, че ще ти е трудно, но се опитай да си държиш устата затворена за една минута.
— Тогава ще ти кажа следното — обърна се към мен ухиленият Симон. — Чухме, че Килвин те е отвел някъде, където да сте насаме, и ти е показал нещо, от което си припаднал като пъзливо момиченце.
Изгледах го намръщено, но не казах нищо.
Мола се обърна отново към Уил и Сим:
— Краката ще го болят известно време, но няма някакви сериозни увреждания. Лакътят му също ще се оправи, макар че е зашит много нескопосано. Така или иначе, какво правехте вие, момчета, в стаите на Амброуз?
Уилем просто й хвърли типичния си стоически поглед с тъмните си очи. Със Сим обаче нямах този късмет.
— Квоте трябваше да вземе един пръстен за своята любима — весело и бодро отвърна той.
Мола ме изгледа вбесена.
— Трябва да си много нагъл, за да ме излъжеш право в очите! — каза тя, а погледът й бе безизразен и студен като на котка. — Добре, че не се опита да подцениш интелигентността ми.
Поех си дълбоко дъх и извадих всичкомера от устата си.
— Пусто да остане, Сим! — ядосано извиках аз. — Някой ден трябва да те науча да лъжеш.
Сим местеше поглед между мен и Мола и се изчерви от паника и смущение.
— Квоте харесва едно момиче от другата страна на реката — отбранително отвърна той. — Амброуз й е взел пръстена и не иска да й го върне. Ние…
Мола го прекъсна с рязък жест.
— Защо просто не ми каза това? — попита ме раздразнено тя. — Всеки знае как Амброуз се държи с жените!
— Точно затова не ти казах — отвърнах аз. — Звучеше като много удобна лъжа. А и това никак не ти влиза в работата.
Изражението на лицето й стана непоколебимо.
— Звучиш доста нахакано за…
— Спрете! Просто спрете! — извика Уилем и стресна и двама ни. Той се обърна към Мола: — Когато Квоте дойде тук в безсъзнание, какво беше първото нещо, което направи?
— Проверих зениците му за следи от травма на главата — механично отговори Мола. — Какво общо има това, по дяволите?
— Погледни очите му сега — посочи ме Уилем.
Мола ме погледна.
— Тъмни са — отбеляза изненадано Мола. — Тъмнозелени, с цвят на бор.
— Недей да спориш с него, когато очите му потъмнеят така — продължи Уил. — От това няма да излезе нищо добро.
— Това е своеобразно предупреждение, подобно на звука, издаван от гърмящата змия — добави Сим.
— По-скоро като наежването на куче — поправи го Уилем. — Показва кога е готов да те захапе.
— Всички вие можете да вървите право в ада! — извиках аз. — Или ми дайте огледало, за да видя за какво говорите. Не ме интересува кой ще го направи.
Уил не ми обърна внимание.
— Нашият малък Квоте има много избухлив нрав, но след като мине малко време да се успокои, ще осъзнае истината. — Уилем ми хвърли пронизващ поглед. — Той не се ядоса, защото не му вярваш или защото подлъга Сим. Разстрои се, защото ти разбра на какви магарии е способен, за да впечатли жена. — Той ме погледна отново. — „Магарии“ ли беше правилната дума?
Поех си дълбоко дъх и след това го изпуснах.
— Горе-долу — признах аз.
— Избрах го, защото звучи като „магаре“ — обясни Уил.
— Знаех си, че и вие двамата участвате — каза Мола с извинителна нотка в гласа. — Тримата сте неразделни и това ме накара да стигна до съответните заключения. — Тя заобиколи леглото и огледа критично наранения ми лакът. — Кой от двама ви го заши?
— Аз — направи гримаса Сим. — Знам, че го оплесках.
— Това е доста меко казано — отбеляза Мола и го погледна крайно неодобрително. — Изглежда така, сякаш си се опитал да избродираш името си върху него, но непрекъснато си допускал грешки.