Темпи се размърда леко на стола си. Нещата не вървяха добре. Тъй като не знаех какво друго да направя, си поех дълбоко дъх и полека отпуснах съзнанието си във „въртящия се лист“.
— Кой познава летхани? — попита Шехин.
— Носеният от вятъра лист — отвърнах аз, макар, честно казано, да не знаех какво точно имам предвид с това.
— Откъде идва летхани?
— От същото място, от което идва и смехът.
Шехин леко се поколеба и след това попита:
— Какво е да следваш летхани?
— Какво е да следваш луната?
Времето, прекарано с Темпи, ме беше научило да различавам различните видове паузи, които могат да бъдат използвани за прекъсване на разговора. Адемският език изразява с мълчание не по-малко неща отколкото с думи. Има многозначителна пауза, учтива пауза, пауза на объркване. Има пауза, която намеква за много неща, извинителна пауза, пауза, която се използва за подчертаване…
Тази пауза беше внезапна празнота в разговора. Почувствах, че бях казал или нещо много умно, или нещо много глупаво.
Шехин се размърда на стола си и официалният й вид изчезна. Имах усещането, че продължаваме нататък, и позволих на съзнанието си да излезе от „въртящия се лист“.
Шехин се обърна и погледна Карсерет.
— Какво ще кажеш?
Наемницата през цялото време стоеше неподвижна и безизразна като статуя.
— Ще кажа същото, което казах и преди. Темпи нетинад всички нас. Той трябва да бъде отрязан. Затова имаме закони. Да не зачетеш някой закон, е все едно да го заличиш.
— Да следваш сляпо закона, означава да бъдеш негов роб — бързо отвърна Темпи.
Шехин направи жест за остро мъмрене и Темпи смутено се изчерви.
— Що се касае до този — Карсерет ме посочи. Отхвърляне. — Той не е адемре. В най-добрия случай е глупак, а в най-лошия — лъжец и крадец.
— А онова, което каза днес? — попита Шехин.
— И куче може да излае три пъти, без да може да брои.
— Като говори, когато не беше твой ред, се отказа от правото си да говориш, когато дойде редът ти — обърна се Шехин към Темпи.
Той се изчерви отново, устните му пребледняха и с мъка запази хладнокръвие.
Шехин си пое дълбоко дъх и след това бавно го изпусна.
— Кетан и летхани са онова, което ни прави адемре — подхвана тя. — Няма начин един варварин да познава кетан. — Темпи и Карсерет се размърдаха, но тя вдигна ръка. — Същевременно премахването на някой, който познава летхани, не е правилно. Летхани не може да се самоунищожи.
Тя изрече думата „премахване“ съвсем непринудено. Надявах се, че греша по отношение на истинското й значение в света на адемците.
— Някои ще кажат: „Този е научил достатъчно. Не го учете на летхани, защото онзи, който познава летхани, може да се справи с всичко“ — продължи Шехин и погледна строго Карсерет. — Но аз няма да съм между тях. Мисля, че светът би бил по-добър, ако в него има повече летхани. Защото, макар то да дава сила, в същото време носи и мъдрост при прилагането на тази сила.
Настъпи дълго мълчание. Стомахът ми се сви на възел, докато външно се стараех да изглеждам спокоен.
— Мисля — най-сетне заяви Шехин, — че е възможно Темпи да не е направил грешка.
Тези думи бяха далеч от истинска подкрепа, но от внезапната скованост в гърба на Карсерет и бавната въздишка на облекчение на Темпи предположих, че това се бяхме надявали да чуем.
— Ще го дам на Вашет — добави Шехин.
Темпи застина. Карсерет направи жест на одобрение, широк като усмивката на безумец.
— Ще го дадеш на Чука? — Гласът на Темпи беше напрегнат.
Ръката му бързо потрепна. Уважение. Отрицание. Уважение.
Шехин се изправи, давайки да се разбере, че разговорът е приключен.
— Кой може да свърши по-добре тази работа? Чука ще покаже дали той е желязо, което си заслужава да бъде ковано.
След тези думи Шехин дръпна Темпи настрани и проведе кратък разговор с него. Ръцете й леко докосваха неговите. Гласът й беше твърде тих дори и за моя остър слух на подслушвач.
Стоях възпитано, изправен до своя стол. Изглежда, че Темпи вече напълно се беше отказал да се съпротивлява и сега жестовете му изразяваха само ту съгласие, ту уважение.
Карсерет също стоеше встрани от тях и ме гледаше втренчено. Изражението й беше спокойно, но в очите й се четеше гняв. Тя направи няколко кратки жеста, така че другите да не я виждат. Единственият, който успях да разбера, бе отвращение, но можех да се досетя за смисъла и на останалите.