— В този случай е съчетана с изключителна привързаност — поправих се аз.
— А какво точно имаш предвид с „привързаност“? — попита тя с влудяващо спокойствие.
— Това е… — не довърших аз, напрягайки ума си да измисля как да опиша любовта, без да прибягвам към други, също толкова абстрактни термини.
— Такава е природата на любовта — заяви Вашет. — Ако се опиташ да я опишеш, само ще подлудиш една жена. Това е причината за несекващите писания на поетите. Ако някой можеше да я опише подробно върху хартия, то на другите щеше да им се наложи да оставят перата си. Но това не може да бъде направено. — Тя вдигна пръст. — Само глупакът може да твърди, че няма такова нещо като любовта. Разбираш го в мига, когато видиш двама млади да се гледат един друг с навлажнени очи. Там любовта е в такова изобилие, че можеш да я намажеш върху филия хляб и да я изядеш. Откриваш я и когато видиш майка с детето й. Разбираш какво е тя, когато усетиш тръпката й в стомаха си. Дори и да не можеш да я опишеш с думи. — Вашет направи триумфален жест. — Същото е и летхани. Но тъй като то е по-всеобхватно, е по-трудно да го посочиш с пръст. Затова са въпросите. Задаването им е като да попиташ едно момиче за момчето, което харесва. Отговорът може и да не включва самата дума, но въпреки това разкрива дали в сърцето на момичето има любов или не.
— Как може отговорите ми да разкрият познаването на летхани, след като аз всъщност не знам какво е то? — зачудих се аз.
— Ти очевидно разбираш летхани — отвърна тя. — То е дълбоко вкоренено в теб. Твърде дълбоко, за да можеш да го видиш. Понякога така е и с любовта. — Вашет ме потупа по челото. — Що се касае до този „въртящ се лист“, чувала съм за подобни неща, практикувани от други пътища. Не ми е известна атуранска дума, с която да мога да го нарека. То е като кетан за ума. Упражнение, което правиш с мислите си, за да ги тренираш. — Равнодушно махна с ръка. — Така или иначе, това не е опит за измама, а е начин да разкриеш онова, което е скрито в дълбините на съзнанието ти. Фактът, че сам си го открил, е доста забележителен.
— Прекланям се пред мъдростта ти, Вашет — кимнах към нея аз.
— Прекланяш се пред необоримата ми правота. — Тя плесна с ръце. — А сега, има много неща, на които трябва да те науча. Ала тъй като все още те боли от ударите с пръчка, нека пропуснем упражняването на кетан. Вместо това ми демонстрирай познанията си по адемски. Искам да чуя как ще нараниш очарователната ни реч с грубия си варварски език.
През следващите няколко часа научих много за адемския език. Беше приятно да задавам подробни въпроси и да получавам ясни и точни отговори. След цял месец жестикулиране и чертане в пръстта да се уча от Вашет беше толкова лесно, че направо ми се струваше непочтено да го правя.
От друга страна, тя ми даде ясно да разбера, че моят език на жестовете е смущаващо недодялан. Можех да кажа каквото искам, но в най-добрия случай езикът ми беше като на някое бебе, а в най-лошия — приличаше на празнодумството на побъркан.
— В момента ти говориш така. — Тя се изправи, размаха ръце над главата си и посочи към себе си с двата палеца. — Искам да се бия добре — усмихна се широко и насила — с меч! — Потупа се по гърдите с юмруци и след това скочи във въздуха като възбудено дете.
— Хайде сега — смутено казах аз, — не съм чак толкова зле.
— Не си много далеч от това — сериозно ме увери Вашет, докато сядаше на пейката. — Ако беше мой син, нямаше да ти позволя да излезеш от къщи. Като мой ученик това е приемливо само защото си варварин. Все едно Темпи е донесъл куче, което може да свирка. Това, че свиркаш фалшиво, не е толкова важно. — Тя се престори, че се готви да се изправи. — Като стана дума за това, ако ти харесва да говориш като глупак, само кажи и ще преминем към други неща…
Уверих я, че искам да се науча да говоря.
— Първо, говориш твърде много и твърде силно — започна тя. — Сърцето на Адем е спокойствието и тишината. Нашият език отразява това. Второ, трябва да внимаваш повече с жестовете. В какъв порядък и кога ги правиш. Те променят специфични думи и мисли. Невинаги подсилват онова, което казваш — понякога нарочно са противоположни на повърхностното значение на думите.
Тя направи седем или осем движения бързо едно след друго. Всички те казваха веселие, но го казваха по начин, който малко се различаваше.
— Трябва също да започнеш да разбираш фините нюанси на вложения смисъл. Разликата между слаб и строен, както обичаше да казва моят крал поет. В момента ти можеш само да се усмихваш и така не можеш да изглеждаш по друг начин освен като глупак.