Работихме в продължение на няколко часа и Вашет ми обясни нещо, за което Темпи можеше само да загатне. Атуранският беше като широко, плитко езеро — имаше много думи, като всички те бяха много специфични и точни. Адемският беше като дълбок кладенец. В него имаше по-малко думи, но те имаха много значения. Добре изказаното изречение на атурански беше като права линия, сочеща нанякъде. Добре изказаното изречение на адемски беше като паяжина, в която всяка нишка имаше свой собствен смисъл и беше част от нещо по-голямо и по-сложно.
Отидох в столовата за вечеря в значително по-добро настроение отколкото за обяд. Резките по гърба ми все още ме щипеха, но когато опипах бузата си, разбрах, че подутината доста е спаднала. Продължавах да седя сам, но не държах главата си наведена като преди. Вместо това наблюдавах ръцете на всички около мен, като се опитвах да забележа едва доловимите нюанси на разлика между вълнение и интерес, между отричане и отказ.
След вечерята Вашет извади един малък буркан с мехлем, с който щедро намаза гърба и горната част на ръцете ми, а след това по-пестеливо и лицето ми. В началото ме щипеше, после започна да ми пари и накрая усещането премина в тъпа и скована болка. Едва след като болката по гърба ми утихна, осъзнах колко напрегнато е било цялото ми тяло.
— Готово — каза Вашет и затапи шишенцето. — Сега как е?
— Направо бих те разцелувал — с благодарност отвърнах аз.
— Би могъл — съгласи се тя, — но устната ти е подута и няма да се представиш добре. Вместо това ми покажи твоя кетан.
Не се бях разтегнал, но тъй като не исках да се оправдавам, застанах в положение „отворени ръце“ и започнах бавно да правя останалите движения.
Както вече споменах, Темпи обикновено ме спираше, когато направех и най-малката грешка в кетан. Така че, когато стигнах до дванайсетата позиция без прекъсване, изпитах доста голямо задоволство. Тогава не стъпих както трябва при „баба събира реколтата“. Когато Вашет отново не каза нищо, осъзнах, че тя просто наблюдава и се въздържа да ми дава оценка преди края. Започнах да се потя и спрях едва когато десет минути по-късно стигнах до края на движенията.
След като приключих, Вашет се изправи, потупвайки с пръст брадичката си.
— Е — бавно каза тя, — със сигурност можеше да е и по-зле… — почувствах известна тръпка на гордост и тогава тя продължи, — ако например нямаше един крак.
После тя започна да ме обикаля в кръг, като ме оглеждаше от главата до петите. Протегна ръка и мушна с пръст гърдите и корема ми. Опипа горната част на ръката ми и дебелия мускул на крака ми. Почувствах се като някое прасе сукалче, отведено за продан на пазара.
Накрая хвана ръцете ми и ги обърна, за да ги огледа. Изглеждаше приятно изненадана.
— Никога ли не си се бил, преди Темпи да започне да те учи? — попита тя.
Поклатих глава.
— Имаш хубави ръце — каза тя и пръстите й се плъзнаха нагоре по ръцете ми, опипвайки мускулите. — Половината от вас, варварите, имат меки, слаби ръце, защото не правят нищо. Другата половина имат силни, твърди ръце от рязането на дърво или работата зад ралото. — Обърна дланите ми. — Но ти имаш силни, умни ръце с добро движение в китките. — Погледна ме въпросително. — С какво си изкарваш прехраната?
— Аз съм студент в Университета, където работя с фини инструменти, с които оформям метал и камък — обясних. — Но също така съм и музикант. Свиря на лютня.
Вашет, изглежда, се изненада и след това избухна в смях. Тя пусна ръцете ми и смаяно поклати глава.
— На всичкото отгоре и музикант — рече тя. — Някой друг знае ли?
— Какво значение има? — попитах аз. — Не се срамувам от това кой съм.
— Не. Разбира се, че не. Това е част от проблема. — Тя си пое дълбоко дъх и след това го изпусна. — Добре. Колкото по-бързо научиш за това, толкова по-добре. В крайна сметка то ще спести неприятности и на двама ни. — Погледна ме право в очите. — Ти си уличница.
— Какво каза? — примигнах аз.
— Съсредоточи се за момент. Не си глупав. Трябва вече да си осъзнал, че има огромни културни различия между това място и там, където си израснал във…
— Федерацията — довърших аз. — Права си. Културните различия между Темпи и мен бяха далеч по-големи в сравнение с другите наемници от Винтас.