В това имаше някаква заплетена логика.
— Това също така означава, че Темпи не е сгрешил, като ме е учил.
— Точно така — потвърди тя. — Вместо да е донесъл у дома кутре, което никой не иска, би изглеждало така, че е върнал в кошарата изгубено агне.
— Трябва ли непременно да съм агне или кутре? — въздъхнах аз. — Това е недостойно.
— Биеш се, както се бие кутре — отвърна тя. — Нетърпеливо и тромаво.
— Но не съм ли вече част от училището? — попитах аз. — Нали в края на краищата ме учиш.
— Спиш в училището и ядеш храната ни, но това не те прави ученик — поклати глава Вашет. — Много деца учат кетан с надеждата да влязат в училището и някой ден да носят червено. Те живеят и учат с нас. Те са в училището, но не са част от него, ако разбираш какво искам да кажа.
— Вижда ми се странно, че толкова много от тях искат да станат наемници — възможно най-меко казах аз.
— И ти самият ми изглеждаш доста нетърпелив да станеш такъв — заяви тя с режеща нотка в гласа.
— Нетърпелив съм да се уча — поясних аз, — а не да живея живота си като наемник. Без да искам да те обидя.
— Твоят език е този, който ти пречи. — Вашет размърда схванатия си врат. — В земите на варварите наемниците са най-ниското стъпало на обществото. Независимо колко глупав или безполезен е един мъж, той може да носи сопа и да печели по половин пени на ден, като охранява някой керван. Права ли съм?
— Този начин на живот привлича по-сурови хора — казах аз.
— Ние не сме такива наемници. Плащат ни, но сами избираме кои работи да поемем. — Тя направи пауза. — Ако се биеш, за да си напълниш кесията, си наемник. Как те наричат, ако се биеш, защото това е твоят дълг към страната ти?
— Войник.
— А ако се биеш за закона?
— Пристав или съдебен изпълнител.
— Ако се биеш за репутацията си?
Малко се замислих, преди да отговоря на този въпрос.
— Може би дуелист?
— А ако се биеш за доброто на останалите?
— Амир — отвърнах аз, без да се замислям.
Вашет вдигна глава към мен.
— Интересен избор — отбеляза тя и вдигна гордо ръка, за да ми покаже червения си ръкав. — На нас, адемците, ни плащат, за да пазим, да преследваме и да защитаваме. И ние се бием за летхани, с помощта на летхани и в летхани — всичко това заедно. Адемската дума за онзи, който носи червено, е „сетхан“. — Тя вдигна поглед към мен. — И това е нещо, с което много се гордеем.
— Значи да станеш наемник е доста високо положение в обществената стълбица на адемците — заключих аз.
Тя кимна.
— Но варварите не знаят тази дума и нямаше да я разберат дори да я знаеха. Така че „наемник“ би трябвало да е достатъчно.
Вашет откъсна два дълги стръка трева от земята и започна да ги усуква заедно във въже.
— Затова на Шехин не й е било лесно да вземе решение. Тя трябва да балансира между онова, което е правилно, и онова, което е най-добро за нейното училище. Като през цялото време трябва да взима под внимание и онова, което е добро за пътя на дървото меч. Вместо да се спре на прибързано решение, тя играе по-търпелива игра. Лично аз мисля, че се надява проблемът да се реши от само себе си.
— Как ще се реши от само себе си? — попитах аз.
— Можеше да избягаш — простичко отвърна тя. — Мнозина очакваха, че ще го направиш. Ако аз бях решила, че не ставаш за обучаване, това също щеше да й помогне да си измие ръцете. Или пък можеш да умреш по време на тренировките или да се осакатиш.
Втренчих поглед в нея.
— Стават нещастни случаи — сви рамене тя, — не много често, но понякога. Ако Карсерет беше твоята учителка…
Направих гримаса.
— Тогава как някой става официално член на училището? Има ли някакъв изпит?
Вашет поклати глава.
— Първо някой трябва да се застъпи за теб и да каже, че си достоен да се присъединиш към училището.
— Темпи? — попитах аз.
— Някой човек с положение — поясни тя.
— Значи това си ти — бавно казах аз.
Тя се ухили и потупа чупения си нос, след което насочи пръст към мен.
— Успя да отгатнеш от два пъти. Ако някога напреднеш дотолкова, че да не се срамувам от теб, ще се застъпя за теб и ти ще можеш да се явиш на изпита.