— Очевидно не — усмихнах се аз. — Но трябва да признаеш, че мъжете са по-едри и по-силни.
— И това щеше да има значение, ако боят е като цепенето на дърва и товаренето на сено. Това е все едно да кажеш, че колкото по-дълъг и тежък е един меч, толкова по-добър е той. Това са глупости. За главорезите може и да е вярно. Но след като се облечеш в червено, ключът към всичко е да знаеш кога да се биеш. Мъжете са изпълнени с гняв и това ги затруднява. На жените им е по-лесно.
Върху нас падна сянка и когато вдигнах поглед, видях висок, облечен в червени наемнически дрехи мъж да стои на почтително разстояние от нас. Той задържа ръката си във въздуха, близо до дръжката на меча си. Покана.
Вашет отвърна с жест. Вежливо съжаление и отказ.
Наблюдавах мъжа, който се отдалечи.
— Няма ли да развалиш репутацията си, като не се биеш?
Тя изсумтя пренебрежително.
— Той не искаше да се бие — отвърна. — Това само щеше да го постави в неудобно положение и аз щях да си загубя времето. Просто искаше да покаже, че е достатъчно смел, за да се бие с мен. — Тя въздъхна и ме погледна многозначително. — Точно тази глупост отдалечава мъжете от летхани.
Следващият двубой беше между наемници с червени ризи и разликата беше очевидна. Всички движения бяха много по-чисти и ясни. Двете момчета се биеха трескаво като врабчета, които пляскат с криле в прахта, но боевете, които последваха, бяха елегантни като танци.
Много от тях бяха ръкопашни. Те продължаваха, докато единият участник не се предадеше или не го зашеметеше някой удар.
Един от двубоите спря веднага, щом мъжът разкървави носа на противничката си. Вашет вдигна очи към небето, макар така и да не разбрах дали защото жената бе позволила да я ударят, или защото мъжът бе твърде невнимателен и я бе наранил.
Имаше и няколко схватки с дървени мечове. Те приключваха по-бързо, защото дори и лекото докосване се считаше достатъчно за победа.
— Кой спечели този път? — попитах аз.
След бърза размяна на удари с дървен меч двете жени се уцелиха една друга едновременно.
— Нито едната — отвърна Вашет и се намръщи.
— Защо не се бият отново, ако резултатът е равен? — попитах аз.
— Строго погледнато, резултатът не беше равен. — Тя ме погледна с набръчкано чело. — Ударена в белия дроб, Дрен би умряла за броени минути. А Ласрел щеше да умре след няколко дни, тъй като раната в корема й щеше да се възпали.
— Значи Ласрел спечели?
Вашет ми хвърли смразяващ, изпълнен с презрение поглед и насочи вниманието си към следващата битка.
Високият адемец, който бе поканил Вашет да се бие, се състезаваше с една слаба като вейка жена. Необичайното беше, че той използваше дървен меч, докато тя се биеше с голи ръце. Той успя да спечели с малка преднина, след като получи два здрави ритника в ребрата.
— Кой от двамата спечели? — попита ме Вашет.
Беше ми ясно, че тя не търси очевидния отговор.
— Не беше кой знае каква победа — отвърнах аз. — Тя дори нямаше меч.
— Тя е от третия камък и го превъзхожда много като боец. Това беше единственият начин съперничеството им да е равностойно, освен ако той не си бе довел някой другар, който да се бие на негова страна — изтъкна тя. — Така че те питам отново — кой победи?
— Той спечели състезанието — отвърнах аз, — но утре ще има големи насинявания. Освен това замахванията му бяха леко необмислени.
— И така, кой спечели? — Вашет се обърна да ме погледне.
Замислих се за момент.
— Нито единият — накрая реших аз.
Тя кимна. Официално одобрение. Жестът й стопли сърцето ми, тъй като всички, които бяха обърнати с лица към нас, го видяха.
Най-сетне в кръга пристъпи Шехин. Беше свалила накривената си жълта шапка и вятърът развя сивеещата й коса. Когато я видях сред останалите адемци, осъзнах колко е дребна. Движеше се с такава увереност, че бях свикнал да мисля, че е по-висока, но в действителност едва стигаше до рамото на някои по-високи адемци.
Тя носеше прав дървен меч. Нямаше никаква украса, но беше така издялан, че имаше дръжка и острие. Много от останалите мечове за тренировка, които бях виждал, не бяха нищо повече от загладени пръчки, които уж са мечове. Бялата риза и панталоните на Шехин бяха пристегнати към тялото й с тънки бели връзки.