Не разбирах как победата ми над едно десетгодишно момиче е част от летхани, но знаех, че е по-добре да не го казвам.
След тези думи Вашет ни остави сами и отиде до една каменна пейка на десетина метра от нас, където седеше друга жена, облечена в червени наемнически дрехи. Селийн направи сложен жест зад гърба на Вашет, който не успях да разпозная.
После момичето се обърна с лице към мен и ме измери с поглед.
— Ти си първият варварин, с когото се бия — призна тя след продължително мълчание. — Всички ли сте червени?
Тя вдигна ръка към косата си, за да поясни какво иска да каже.
— Малцина от нас са такива — поклатих глава аз.
Тя се поколеба, след което протегна ръка.
— Мога ли да я докосна?
Почти щях да се усмихна на тези думи, но успях да се осъзная навреме. Наклоних леко глава и се наведох, така че тя да може да достигне косата ми.
Селийн прокара ръка през нея и след това хвана един кичур между палеца и показалеца си.
— Мека е — засмя се леко тя. — Но прилича на метал.
Пусна косата ми и отстъпи назад до официално приетото разстояние. Направи жест учтива благодарност и след това вдигна ръце.
— Готов ли си?
Кимнах несигурно и също вдигнах ръце.
Не бях готов. Селийн се стрелна напред и ме свари неподготвен. Ръката й замахна в юмрук право към слабините ми. Инстинктивно приклекнах и тя ме уцели в корема.
За щастие по това време вече знаех как да поемам удари и месецът сериозни тренировки бе превърнал корема ми във възел от мускули. Въпреки това се почувствах така, сякаш някой е хвърлил камък по мен, и разбрах, че до вечерта ще ми излезе синка.
Приклекнах и ритнах с крак към нея за проба. Исках да видя доколко се плаши и се надявах да я накарам да отстъпи, за да мога да възстановя равновесието си и да се възползвам по-добре от по-дългите си крайници.
Оказа се, че Селийн изобщо не е плашлива. Тя не отстъпи. Вместо това се плъзна покрай крака ми и ме удари право в мускула точно над коляното.
Нямаше как да не се олюлея, когато кракът ми отново се спусна надолу, и загубих равновесие, а Селийн беше достатъчно близо, за да се качи отгоре ми, ако иска. Тя събра ръце, стъпи здраво на краката си и ме удари с „вършеене на жито“. Силата на удара й ме събори назад.
Благодарение на дебелата трева приземяването не беше твърдо. Претърколих се, за да спечеля малко разстояние, и се изправих отново. Селийн ме последва и направи „хвърляне на светкавица“. Беше бърза, но аз имах по-дълги крака и успявах да отстъпя или да блокирам всички удари, които ми нанесе. Тя се престори, че се готви да ме изрита и аз се подведох, като й дадох възможност да ме уцели точно над коляното, на същото място като преди.
Олюлях се, но този път не залитнах, вместо това пристъпих встрани и се отдръпнах. Селийн продължаваше да ме преследва безмилостно и нетърпеливо. И понеже бързаше, се откри.
Ала въпреки натъртванията и падането ми по нейна вина не можех да се насиля да ударя с юмрук такова дребно момиче. Знаех колко силно мога да ударя Темпи или Вашет, но Селийн беше толкова мъничка. Страхувах се, че мога да я нараня. Не беше ли казала Вашет, че всеки отговаря за безопасността на другия?
Вместо това аз я сграбчих в „пълзене по желязо“. Лявата ми ръка пропусна, но дългите, силни пръсти на дясната се сключиха около тънката й китка. Хватката ми не беше правилна, но сега всичко беше въпрос на сила и нямаше как да не спечеля. Вече бях хванал китката й, оставаше само да сграбча рамото й и щях да й приложа „спящата мечка“, преди…
Селийн направи „отскубване от лъва“. Но това не беше версията, която аз бях учил. При нейната се използваха и двете ръце, които удариха и извиха моята толкова бързо, че тя остана празна и ме заболя още преди да се усетя. След това хвана китката ми, дръпна я и ритна крака ми с едно плавно движение. Наклоних се, поддадох и тя ме просна на земята.
Това приземяване не беше меко, а по-скоро като разтърсващо сгромолясване върху тревата. Не бях напълно зашеметен, но това нямаше значение, защото Селийн просто се протегна и ме потупа два пъти по главата. С това тя искаше да покаже, че ако пожелае, може лесно да ме събори в безсъзнание на земята.
Претърколих се в седнало положение. Болеше ме на няколко места и гордостта ми беше наранена. Не беше чак толкова наранена обаче. Времето, което бях прекарал с Темпи и Вашет, ме бе научило да оценявам чуждото умение, а кетанът на Селийн беше наистина превъзходен.