— Кетан, който е известен само на тях и който не е позволено да виждат мъжете. — Селийн посочи към пейката, където нашите учители седяха, без да ни обръщат внимание. — Вашет има нещо такова. Много пъти исках от нея да ми го покаже, но тя не пожела.
— Вашет знае друг кетан? — учудих се аз.
Селийн кимна.
— Тя е била обучавана в пътя на радостта, преди да дойде при нас. — Тя погледна към Вашет така, сякаш искаше да разкрие тайната й с усилие на волята. — Някой ден ще отида там и ще го науча. Ще отида навсякъде и ще науча всички кетани, които съществуват. Ще изуча скритите пътища на панделката и веригата и на движещото се езеро. Ще науча пътищата на радостта, страстта и въздържанието. Ще събера всички тях.
Докато говореше, Селийн не изричаше думите като дете, което си фантазира, сякаш мечтае да изяде цяла торта. Нито пък се хвалеше, все едно описва план, който сама е измислила и счита за много хитър.
Тя говореше с тиха настойчивост. Правеше го така, сякаш просто обясняваше коя е. Не на мен. Казваше го на самата себе си.
Обърна се и ме погледна.
— Ще отида и в твоята земя — добави тя. Безусловно. — И ще науча варварския кетан, който жените ви пазят в тайна от мъжете.
— Ще се разочароваш — предупредих я аз. — Не направих езикова грешка. Знам думата за тайна. Онова, което исках да кажа, е, че там, откъдето идвам, много жени просто не се бият.
Селийн отново завъртя озадачено китката си и аз разбрах, че трябва да се изразя по-ясно. — Там, откъдето идвам, повечето жени прекарват целия си живот, без никога да са хващали меч. По-голямата част от тях израстват, без да знаят как да ударят някого с юмрук или със страничната част на дланта си. Не знаят нищо за какъвто и да е кетан. Изобщо не се бият — заявих аз, като подчертах последните две думи със силно отрицание.
Тя явно най-сетне разбра какво искам да й кажа. Очаквах да е почти ужасена, но вместо това просто стоеше безучастно, ръцете й не помръдваха, сякаш не знаеше какво да мисли. Все едно току-що й бях обяснил, че там, откъдето идвам, жените нямат глави.
— Не се бият? — попита тя със съмнение. — Нито с мъжете, нито помежду си, нито пък с когото и да било?
Кимнах.
Настъпи продължителна пауза. Селийн се намръщи и видях по лицето й как се опитва да си представи онова, което й бях казал. Объркване. Смайване.
— Тогава какво правят? — най-сетне попита тя.
Замислих се за жените, които познавам — Мола, Фела, Деви.
— Много неща — отвърнах аз, тъй като трябваше да импровизирам с думи, които не знаех. — Правят картини от камък. Купуват и продават пари. Пишат в книги.
Селийн, изглежда, се поотпусна, когато изброих тези неща, сякаш почувствала облекчение да чуе, че чужденките, които нямат никакъв кетан, не се въргалят просто по полето като някакви безгръбначни същества.
— Те лекуват болните и ранените. Те… — Готвех се да кажа „свирят и пеят песни“, но се усетих навреме. — Играят игри, садят жито и пекат хляб.
Тя остана замислена дълго време.
— Бих предпочела да се занимавам с тези неща и пак да се бия — решително заяви накрая.
— Някои жени го правят, но много от тях считат, че това не е част от летхани — използвах фразата „част от летхани“, защото не можех да се сетя как да кажа „подходящо поведение“ на адемски.
Селийн направи жест на остро пренебрежение и укор. Бях удивен колко по-засегнат се почувствах, когато той идваше от това малко момиче в яркожълта риза, отколкото от всичките онези пъти, когато го бяха правили Темпи или Вашет.
— Летхани е едно и също навсякъде — твърдо отсече тя. — То не е като вятъра, който е различен на всяко място.
— Летхани е като водата — отвърнах аз, без да се замислям. — Самото то не се променя, но се оформя спрямо всяко място. То е едновременно реката и дъждът.
Тя ме погледна ядосано. Не беше гневен поглед, но тъй като идваше от някой от Адем, ефектът беше същият.
— Кой си ти, че да си позволяваш да кажеш, че летхани е едно или друго нещо?
— А коя си ти, че да се опитваш да правиш точно същото?
Селийн ме гледа известно време. Между светлите й вежди се появи бръчка. След това тя се засмя весело и вдигна ръце.
— Аз съм Селийн — обяви тя. — Майка ми е от третия камък. Родена съм в Адем и съм тази, която ще те хвърли на земята.
Изпълни обещанието си.