При тези думи Шехин изненадващо се усмихна леко. Приятелското изражение на лицето й беше голям комплимент за мен.
— Днес се справи много добре. Всички говорят за това.
— Мислех, че няколкото човека, които ме наблюдаваха, имат и по-добри теми за разговор — скромно отвърнах аз.
— Развеселено недоверие. Това може и да е истина, но без съмнение и онези, които тайно са те наблюдавали, са описали какво са видели. Ако не греша, само Селийн вече е разказала поне на стотина души. До утре вече всички ще очакват, че там, където стъпиш, земята ще се разтресе, сякаш самият Аете се е върнал да ни навести.
Не знаех какво да кажа, затова си замълчах. Нещо, което рядко ми се случваше. Но както вече казах — продължавах да се уча.
— Има нещо, за което изчаквах да говоря с теб — подхвана Шехин. Предпазливо любопитство. — След като Темпи те доведе тук, той ми разказа подробно за времето, което сте прекарали заедно — продължи тя, — и за вашето търсене на бандитите.
Кимнах.
— Вярно ли е, че си използвал кръвна магия, за да убиеш няколко души, и след това си призовал светкавица, за да унищожиш останалите?
При тези думи Вашет вдигна очи и погледът й започна да се мести между мен и Шехин. Толкова бях свикнал да разговарям на атурански с нея, че сега ми беше странно да виждам безизразното адемско спокойствие върху лицето й. Въпреки това разбрах, че е изненадана. Не беше знаела за това.
Замислих се дали да не опитам да предложа някакво обяснение за действията си, но после се отказах.
— Да.
— Тогава ти си могъщ.
Никога преди не бях мислил за това.
— Имам известна сила. Други са по-могъщи от мен.
— Затова ли се стремиш към кетан? За да спечелиш могъщество?
— Не. Стремя се към него от любопитство. Стремя се, за да опозная нещата.
— Познанието е вид сила — изтъкна Шехин, после сякаш смени темата. — Темпи ми каза, че сред бандитите е имало ринта, който е бил техният водач.
— Ринта? — почтително попитах аз.
— Лошо нещо. Човек, който е повече от човек и все пак е по-малко от човек.
— Демон? — попитах аз, използвайки атуранската дума, без да се замислям.
— Не демон — отвърна Шехин, като с лекота премина на атурански. — Демони не съществуват. Вашите свещеници ви разказват истории за демони, за да ви плашат. — Тя за кратко ме погледна в очите и направи грациозен жест за извинителна честност и сериозно значение. — Но в света има и лоши неща. Стари създания във формата на хора. И някои от тях са по-лоши от останалите. Те се движат свободно и вършат ужасни неща.
Почувствах как в мен се надига надежда.
— Чувал съм да ги наричат и „чандриани“ — казах аз.
Шехин кимна.
— И аз съм чувала да ги наричат така. Но ринта е по-подходяща дума. — Тя ме изгледа продължително и отново премина на адемски. — Като се има предвид какво ми разказа Темпи за твоята реакция, мисля, че си го срещал и преди.
— Да.
— Ще го срещнеш ли отново?
— Да.
Сигурността в гласа ми изненада и мен самия.
— С някаква определена цел?
— Да.
— Каква е тя?
— Да го убия.
— Тези неща не могат да бъдат убити лесно.
Кимнах.
— Ще използваш ли онова, на което те е научил Темпи, за да постигнеш своята цел?
— Ще използвам всичко, за да я постигна. — Несъзнателно започнах да правя жеста за безусловно, но превързаната ми ръка ми попречи.
Погледнах я намръщено.
— Това е добре — каза Шехин. — Твоят кетан няма да е достатъчен. Той не е достатъчен за човек на твоята възраст. Добър е за варварин. Добър е за някой с толкова малко обучение като теб, но въпреки това като цяло не е достатъчен.
Положих усилие гласът ми да не прозвучи нетърпеливо. Искаше ми се да можех да използвам ръката си, за да й покажа колко важен е този въпрос за мен.
— Шехин, имам голямо желание да науча повече за тези ринта.
Тя мълча дълго.
— Ще обмисля това — каза накрая и направи жест, който ми се стори, че е потреперване. — Не е лесно да се говори за такива неща.
Запазих безизразно изражение на лицето си и принудих някак ръката си да произнесе дълбоко почтително желание.
— Благодаря ти, че си склонна да обмислиш това, Шехин. Всичко, което ми кажеш за тях, за мен ще е по-ценно от злато.