Следващата изненада се появи три часа по-късно, когато се опитах да се извиня, за да отида да вечерям. Щом се изправих да си ходя, Магуин ми обясни, че трябва да остана с нея, докато не науча цялата история на Цезура наизуст. Щяха да ни носят храна и наблизо имаше стая, където можех да спя.
Първи беше Чаел…
126.
Първият камък
Прекарах следващите три дни с Магуин. Не беше толкова зле, особено като се има предвид, че лявата ми ръка все още не беше заздравяла, така че възможностите ми да разговарям и да се бия бяха ограничени.
Иска ми се да мисля, че се справих доста добре. Щеше да ми е по-лесно да запомня цяла пиеса вместо това. Репликите в пиесата се напасват като частите от ребус — диалозите се движат напред-назад, историята има форма.
Но онова, което научих от Магуин, беше просто дълга последователност от непознати имена и несвързани събития. Беше като някакъв списък, представен като история.
Въпреки това го научих наизуст. Беше късно вечерта на третия ден, когато го изрецитирах без грешка на Магуин. Най-трудно ми беше да не пея, докато декламирам. Музиката можеше да пренесе думите на километри разстояние, за да стигнат до сърцата и спомените на хората. Запаметяването на историята на Цезура стана доста по-лесно, когато я наставих наум към мелодията на стара винтишка балада.
На следващата сутрин Магуин поиска да я изрецитирам отново. След като се справих и втория път, тя написа набързо бележка до Шехин, запечата я с восък и ме изпъди от пещерата си.
— Очаквахме, че на Магуин ще са й нужни още няколко дни, докато приключи с теб — отбеляза Шехин, докато четеше бележката. — Вашет отиде до Феант и ще минат поне два дена, преди да се върне.
Това означаваше, че съм наизустил атас два пъти по-бързо, отколкото те са очаквали. Изпитах голяма гордост.
Шехин погледна лявата ми ръка и леко се намръщи.
— Кога са ти махнали превръзката? — попита тя.
— Не успях да те намеря — отвърнах аз, — затова посетих Даелн. Той каза, че ръката ми е зараснала доста добре. — Свих ръката си без превръзка и направих жест за радостно облекчение. — Почти не чувствам скованост в кожата и той ме увери, че ако внимавам, скоро няма да усещам съвсем нищо.
Погледнах Шехин в очакване да видя някакъв жест на одобрение или задоволство. Вместо това видях ядосано раздразнение.
— Сбърках ли в нещо? — попитах аз. Объркано съжаление. Извинение.
Шехин посочи ръката ми.
— Това можеше да е удобно извинение да отложим твоето „изпитание на камъка“ — заяви тя. Раздразнено примирение. — Сега ще трябва да преминеш през него, независимо дали Вашет е тук или не.
Усетих как познатата тревога се завръща като черна птица, вкопчваща ноктите си в мускулите на врата и раменете ми. Мислех си, че досадното наизустяване ще е последното ми изпитание, но очевидно ме очакваха и други. Освен това самото звучене на „изпитанието на камъка“ не ми се нравеше особено.
— Върни се тук след обяда — нареди Шехин. Приключен въпрос. — Тръгвай. Дотогава трябва да подготвя още много неща.
Отидох да потърся Пенте. След като Вашет я нямаше, тя бе единственият човек, когото познавах достатъчно добре, за да го разпитам за предстоящото изпитание.
Но не успях да я открия нито в дома й, нито в училището, нито в баните. Накрая се отказах. Направих разтяганията си и започнах да упражнявам кетан — в началото с Цезура, а после и без него. След това отидох до баните и хубаво се изтърках след трите дни, които бях прекарал в седене, без да правя нищо.
Когато се върнах от обяда, Шехин ме очакваше с издялания си дървен меч в ръка. Тя погледна празните ми ръце и направи раздразнен жест.
— Къде ти е мечът за дуелиране?
— В стаята ми — отвърнах аз. — Не знаех, че ще ми трябва.
— Бягай да го вземеш — нареди ми тя. — След това ще се срещнем на каменния хълм.
— Шехин — казах аз. Настоятелна молба. — Не знам къде се намира той. Не знам нищо за „изпитанието на камъка“.
— Изненада. Вашет никога ли не ти е казвала? Недоверие.
Поклатих глава. Искрено извинение.
— Бяхме се съсредоточили в други неща.
— Раздразнение. Достатъчно просто е — обясни тя. — В началото ще издекламираш атаса на Саисура пред всички, които са се събрали. След това ще започнеш да се изкачваш по хълма. При първия камък ще се биеш с някой от училището, който е с ранг от първия камък. Ако спечелиш, ще продължиш да се изкачваш и ще се биеш с някой от втория камък. — Шехин ме погледна. — В твоя случай това е просто формалност. Понякога в училището влиза ученик с изключителен талант. Вашет беше такава и тя спечели втория камък на първото си изпитание. Безцеремонна честност. Ти не си такъв ученик. Кетанът ти все още не е добър и не можеш да очакваш да спечелиш дори и първия камък. Каменистият хълм се намира на изток от баните.