— Прав си — отвърна Шехин. — Но и Темпи е прав.
— Целта винаги трябва да бъде победата — добави приятелят ми. Твърдост.
Шехин се обърна с лице към него.
— Успехът е ключът — каза тя. — Победата невинаги е необходима, за да успееш.
Темпи направи жест за почтително несъгласие и отвори уста да й отговори, но Пенте го изпревари:
— Квоте, нарани ли се при падането?
— Не много — отвърнах аз и предпазливо раздвижих раменете си, — може би имам няколко натъртвания.
— Имаш ли нещо, с което да ги намажеш?
Поклатих глава.
— Имам някои неща у дома. — Тя пристъпи напред и ме хвана за ръката. — Да оставим тези двамата да обсъждат летхани. Някой трябва да се погрижи за раните ти.
Хвана ръката ми с лявата си ръка и така думите й се оказаха необичайно лишени от всякаква емоционална окраска.
— Разбира се — след известно време отвърна Шехин, а Темпи побърза да направи жест за съгласие.
Но Пенте вече ме беше повела решително надолу по хълма.
Вървяхме към петстотин метра и тя леко стискаше ръката ми.
Накрая заговори на атурански с лек акцент.
— Толкова лошо ли си наранен, че да имаш нужда от мехлем? — попита тя.
— Всъщност не — признах аз.
— Така си и мислех — заяви тя. — Но когато загубя битка, обикновено не обичам хората да ми казват как съм я загубила. — На устните й проблесна лека потайна усмивка.
Усмихнах й се в отговор.
Продължихме да вървим и Пенте умело ме водеше за ръка през една горичка, после нагоре по стръмна пътека, издълбана в малка скала. Накрая стигнахме до усамотена долчинка, покрита с килим от цъфнали между тревата цветя папавлер. Техните широки кървавочервени венчелистчета бяха с почти същия цвят като червените дрехи на Пенте.
— Вашет ми каза, че варварите имат странни ритуали за правене на любов — подхвана тя. — Обясни ми, че ако искам да си легна с теб, трябва да те отведа на място, където има цветя. — Махна наоколо. — Това са най-хубавите, които успях да открия през този сезон.
Вдигна очаквателно поглед към мен.
— А — рекох аз, — струва ми се, че Вашет си е направила малка шега с теб или може би с мен. — Пенте се намръщи и аз побързах да продължа: — Но е вярно, че варварите имат много ритуали, които водят до правенето на любов. Там нещата са малко по-сложни.
Тя направи жест за мрачно раздразнение.
— Не би трябвало да съм изненадана — заяви. — Всички разправят истории за вас, варварите. Някои от тях са с образователна цел, за да се науча да се движа свободно сред вас. Кисела усмивка. Тъй като все още не съм била сред варвари, ми разказват и истории просто за да си направят шега с мен.
— Какви истории? — попитах аз, като си спомних какво бях чувал за адемците и летхани, преди да срещна Темпи.
Тя сви рамене. Леко смущение.
— Разни глупости. Твърдят, че всички варвари мъже са огромни. — Тя вдигна ръка над главата си и показа височина от над два метра и десет сантиметра. — Наден ми сподели, че е ходил в град, където варварите ядат супа, направена от пръст. Освен това се говори, че те никога не се къпят. Както и че пият собствената си урина, защото вярват, че това ще им помогне да живеят по-дълго. — Поклати глава и направи жест за ужасена веселост.
— Да не искаш да кажеш — бавно попитах аз, — че вие не пиете вашата?
Пенте замръзна насред смеха си и ме погледна, а лицето и ръцете й показваха извинителна смесица от смущение, отвращение и недоверие. Излъчваше такава странна бъркотия от чувства, че не се сдържах да не се разсмея и видях как тя се отпусна, когато схвана, че се шегувам с нея.
— Разбирам — рекох аз. — И ние разказваме подобни истории за адемците.
Очите й светнаха.
— Трябва да ми ги споделиш, както аз ти споделих. Така е честно.
Като се имаше предвид каква бе реакцията на Темпи, когато му обясних за използването на думите като гориво за летхани, реших, че ще е по-добре да й кажа нещо друго.
— Говори се, че онези от вас, които са облечени в червено, никога не правят любов. Казват, че влагате тази енергия във вашия кетан и затова сте толкова добри воини.
При тези думи Пенте силно се разсмя.
— Ако това беше така, никога нямаше да стигна до третия камък — заяви тя. Иронична веселост. — Ако това да не правя любов ми даваше сила да се бия, щеше да има дни, в които нямаше да мога дори да свия ръката си в юмрук.