— Това достатъчно ли е за теб? — задъхано я попитах аз, докато лежахме един до друг в приятно широкото й легло, а потта съхнеше по телата ни. — Ако вземеш още, може да не ми остане достатъчно гняв, за да говоря или да дишам.
Ръката ми лежеше върху плоския й корем. Кожата й беше мека и гладка, но когато се смееше, усещах как мускулите й подскачат и стават твърди като стомана.
— Засега е достатъчно — каза тя с отчетлива нотка на изтощение в гласа. — Вашет ще се ядоса, ако те оставя като изстискан плод.
Въпреки уморителния ден се чувствах странно буден, а мислите ми бяха ведри и ясни. Спомних си за нещо, което ми беше казала по-рано този ден.
— Спомена ми, че жената може да използва гнева си по много начини. Кое е онова, за което тя го използва, а мъжът — не?
— Обучаваме — отвърна тя. — Даваме имена. Проследяваме дните и се грижим нещата да вървят гладко. Сеем. Правим бебета. — Тя сви рамене. — Много неща.
— И мъжете могат да правят тези неща — отбелязах аз.
Пенте се изкикоти.
— Това не е правилната дума — каза тя и потри брадата ми. — Мъжът може да прави брада. Бебето е нещо различно и в него вие нямате участие.
— Ние не носим бебета — възпротивих се аз, леко обиден, — но все пак взимаме участие в правенето им.
Тя се обърна да ме погледне и се усмихна, сякаш съм се пошегувал. След това усмивката й помръкна. Подпря се на лакът и ме изгледа продължително.
— Сериозно ли говориш?
Когато видя обърканото ми изражение, очите й се разшириха от учудване и тя седна изправена в леглото.
— Истина е! — възкликна тя. — Вие вярвате в мъжете майки! — Тя се изкикоти и покри уста с двете си ръце. — Никога не съм смятала, че е истина!
Тя свали лявата си ръка и разкри развълнуваната си усмивка, докато правеше жеста за смаяна възхита.
Би трябвало да се почувствам раздразнен, но не успях да събера достатъчно енергия за това. Може би имаше нещо вярно в думите й, че мъжете отдават своя гняв.
— Какво е мъж майка? — попитах аз.
— Да не се шегуваш? — попита тя и едната й ръка все още прикриваше донякъде усмивката й. — Наистина ли вярваш, че мъжът може да вкара бебе в жената?
— Ами, като стана дума за това… да — малко смутено отвърнах аз. — Нужни са жена и мъж, за да се появи бебе — майка и баща.
— Имате дума за това! — възхитено възкликна тя. — И това ми разказаха заедно с историите за супата от пръст. Но никога не съм предполагала, че това е истинска история!
В този момент и аз се надигнах и седнах, защото започвах да се чувствам засегнат.
— Нали знаеш как се правят бебетата? — попитах аз и направих жест за сериозна убеденост. — Онова, с което се занимавахме през по-голямата част от деня, е начинът, по който се правят бебета.
Тя известно време ме гледа смаяно и мълчаливо, след това не можа да се удържи и избухна в смях. На няколко пъти се опита да заговори, но щом погледнеше изражението на лицето ми, продължаваше да се смее.
Сетне сложи ръце на корема си и започна да го опива с престорена изненада.
— Къде е бебето ми? — Тя погледна към плоския си корем. — Може би през всичките тези години съм се любила по погрешен начин. — Когато се разсмя, мускулите на корема й помръднаха и образуваха нещо като шарка, подобна на корубата на костенурка. — Ако онова, което казваш, е истина, би трябвало да имам сто бебета. Или дори петстотин бебета!
— Това не се получава при всяко правене на любов — обясних аз. — Жената е узряла за бебе само в определено време.
— А ти правил ли си го? — попита тя и ме погледна с подигравателна сериозност, докато едното ъгълче на устата й се изви в усмивка. — Правил ли си бебе с някоя жена?
— Внимавал съм да не направя нещо такова — отвърнах аз. — Има една билка, наречена силфия. Дъвча я всеки ден и тя ме предпазва да сложа бебе в някоя жена.
Пенте поклати глава.
— Още от вашите варварски ритуали при правенето на любов заяви тя. — На мястото, откъдето идваш, когато един мъж бъде отведен при цветята, това означава ли, че ще се появи бебе?
Реших да сменя подхода си.
— Ако мъжете не помагат при правенето на бебета, как ще обясниш това, че децата приличат на бащите си?
— Бебетата изглеждат като ядосани старци — рече Пенте. — Всички са плешиви и… — тя се поколеба и докосна бузата си сбръчкани. Може би тогава старците са единствените, които правят бебета? — Тя се усмихна самодоволно.