Выбрать главу

— Обещавам — повторих аз за стотен път, след това се поколебах, преди да повдигна въпрос, който ме тормозеше. — Но, Вашет, ти използва своя меч, за да окастриш клонката, с която да ме биеш. Веднъж видях, че с него подпря прозореца да стои отворен. Освен това си подрязваш и ноктите с него…

— Е, и? — Тя ме погледна безизразно.

— Това не е ли неправилно? — попитах аз.

Вашет вдигна глава и се разсмя.

— Искаш да кажеш, че трябва да го използвам само за да се бия с него?

Направих жест за очевиден извод.

— Мечът е остър — отбеляза тя. — Той е инструмент. Нося го постоянно, защо ти се струва неправилно, че го употребявам?

— Струва ми се непочтително — поясних аз.

— Човек изразява уважението си към дадено нещо, като го използва добре — рече тя. — Могат да минат години, преди да се върна в земите на варварите и да се бия отново. Какво лошо има в това, че междувременно мечът ми реже подпалки и моркови?

— Очите й станаха сериозни. — Да носиш през целия си живот меч и да знаеш, че той е предназначен само за да убива… — Тя поклати глава. — Какво би причинило това на ума ти? Би било ужасно.

Вашет се беше върнала в Хаерт миналата нощ, разтревожена, че е пропуснала моето „изпитание на камъка“. Тя каза, че съм постъпил правилно, когато съм оставил меча, след като Карсерет го е направила, както и че съм я накарал да се гордее с мен.

Предишния ден Шехин официално ме бе поканила да остана и да се обучавам в училището. На теория вече бях заслужил това право, но всички знаеха, че това беше по-скоро политическа измишльотина. Предложението й беше ласкателно — възможност, каквато знаех, че най-вероятно повече никога няма да получа.

Наблюдавахме едно момче, което подкарваше стадо кози надолу по хълма.

— Вашет, вярно ли е, че адемците нямат представа за съществуването на бащинството?

Тя кимна спокойно и известно време не отговори.

— Кажи ми, че не си поставил и двама ни в неудобно положение, като си разговарял с всички за това, докато ме нямаше — въздъхна накрая тя.

— Само с Пенте — уверих я аз. — Тя реши, че това е най-смешното нещо, което е чувала от десет месеца насам.

— Наистина е доста забавно — съгласи се Вашет и устните й се извиха в лека усмивка.

— Значи е истина? — попитах аз. — Дори и ти вярваш в това? Ти…

Тя вдигна ръка и аз млъкнах.

— Усмири се — нареди ми. — Мисли каквото искаш за вашите мъже майки. На мен ми е все едно. — Тя леко се подсмихна, припомняйки си нещо. — Моят поет крал наистина вярваше, че жените не са нищо повече от съд, в който мъжете поставят бебетата. — Вашет изсумтя развеселено в някакво подобие на смях. — Беше толкова убеден, че е прав. Нищо не можеше да го разколебае. Още преди години реших, че е дълго и изморително губене на време да споря с някой варварин за това. — Тя сви рамене. — Мислете си каквото искате за правенето на бебета. Вярвайте в демони. Отправяйте молитви към коза. Ако не ме обиждате, защо трябва да ме е грижа?

Известно време разсъждавах над думите й.

— Това е мъдро решение — признах аз.

Тя кимна.

— Но мъжете или участват в правенето на бебета, или не — изтъкнах аз. — За дадено нещо съществуват много възможности, но само една от тях е истина.

Вашет се усмихна лениво.

— И ако търсенето на истината беше моя цел, това щеше да ме касае. — Тя се прозя продължително и се протегна като щастлива котка. — Вместо това обаче ще насоча вниманието си към радостта в сърцето си, към процъфтяването на училището и към разбирането на летхани. Ако след всичко това ми остане време, то тогава ще го използвам, за да се безпокоя каква е истината.

Няколко минути наблюдавахме мълчаливо изгрева. Мина ми през ума, че Вашет е доста различна, когато не се мъчи да наблъска в главата ми възможно най-бързо познания за кетан и за адемския език.

— Като стана дума за това — добави накрая тя, — ако настояваш да се придържаш към варварските вярвания за мъжете майки, най-добре ще е да си мълчиш. В най-добрия случай ще ти се присмеят. Повечето адемци просто ще решат, че си идиот, щом си мислиш такива неща.

Кимнах. След продължително мълчание най-сетне се реших да задам въпроса, който ме измъчваше от дни.

— Магуин ме нарече Маедре. Какво означава това?