— Това е името ти — отвърна Вашет. — Не го казвай на никого.
— Нещо тайно ли е? — попитах аз.
— Това е нещо, което знаеш ти, учителите ти и Магуин — кимна тя. — Опасно е да го кажеш на някой друг.
— Защо?
— Когато знаеш някое име, ти имаш власт над него. — Тя ме погледна, сякаш бях бавноразвиващ се. — Сигурно си наясно с това?
— Но аз знам твоето име, както и имената на Шехин и Темпи. Какво е опасното в това?
— Не тези имена. — Тя махна с ръка. — Дълбоките имена. Темпи не е името, което той е получил от Магуин. Точно както и Квоте не е твоето. Дълбоките имена имат значение.
Вече знаех какво означава нейното име.
— Какво означава името на Темпи?
— Темпи означава „малко желязо“. „Темпа“ е желязо. Означава и „удрям желязо“, а също и „гневен“. Шехин му даде това име преди години. Той беше много труден ученик.
— На атурански „темпер“ означава „гняв“ — развълнувано изтъкнах аз, удивен от съвпадението. — А също и онова, което правиш с желязото, когато го ковеш, за да го превърнеш в стомана.
— Така е с имената. — Вашет сви рамене, без да се впечатли особено. — Темпи е малко име и въпреки това в него се съдържа много. Затова не трябва да говориш за твоето дори и с мен.
— Но аз не знам достатъчно езика ви, за да мога сам да разбера какво означава то — възразих аз. — Човек трябва да знае значението на собственото си име.
Вашет се поколеба, но накрая омекна.
— Означава пламък, гръмотевица и счупено дърво.
Замислих се за момент и реших, че ми харесва.
— Когато Магуин ми го даде, ти изглеждаше изненадана. Защо?
— Не е редно да коментирам името на друг. Безусловен отказ. — Жестът й беше толкова рязък, че беше почти болезнено да го гледаш. Тя се изправи и изтри ръце в панталоните си. — Хайде, време е дадеш своя отговор на Шехин.
Когато влязохме в стаята й, Шехин ни махна да седнем. После самата тя също се настани, като ме изненада с лек намек за усмивка. Това беше невероятно ласкателен жест за близост.
— Реши ли? — попита ме тя.
Кимнах.
— Благодаря ти, Шехин, но не мога да остана. Налага се да се върна в Северин, за да говоря с маера. Темпи изпълни своя дълг към него, но аз трябва да се върна и да обясня всичко, което се случи. — Мислех си и за Дена, но не го споменах.
Шехин направи жест, който беше изящна смесица от одобрение и съжаление.
— Да изпълниш дълга си е част от летхани. — Тя ме погледна сериозно. — Не забравяй, че имаш меч и име, но не можеш да бъдеш наеман тъй, както ако си получил правото да носиш червени дрехи.
— Вашет ми обясни всичко — успокоих я аз. Уверение. — Ще се погрижа мечът ми да бъде върнат в Хаерт, ако бъда убит. Няма да уча други на кетан и няма да нося червено. Предпазливо, внимателно любопитство. Но имам ли право да казвам, че съм учил при вас?
— Сдържано съгласие. Можеш да кажеш, че си учил при нас, но не и че си един от нас.
— Разбира се — потвърдих аз. — И че не съм равен на вас.
Шехин направи жест за доволно съгласие. След това ръцете й показаха смутено признание.
— Това не е точно подарък — каза тя. — Ти ще си по-добър воин от много варвари. Ако се биеш и победиш, варварите ще си помислят: „Квоте е изучавал съвсем малко от изкуствата на адемците и въпреки това е страшен противник. Колко по-умели от него са самите адемци?“ Ако обаче се биеш и загубиш, те ще си кажат: „Научил е само частица от онова, което знаят адемците.“
Очите на възрастната жена леко проблеснаха. Тя направи жест за веселост.
— И в двата случая нашата репутация ще процъфтява. Това ще послужи добре на Адемре.
Кимнах. Охотно приемане.
— Няма да навреди и на моята репутация — рекох аз. Слабо казано.
В разговора настъпи пауза, след което Шехин направи жест за тържествена важност.
— Когато разговаряхме преди, ти ме попита за ринта. Спомняш ли си? — рече тя.
С крайчеца на окото си забелязах как Вашет се размърда неспокойно на стола си.
Кимнах, внезапно развълнуван.
— Спомних си една история за тях. Искаш ли да я чуеш?
Направих жест за изключително нетърпелив интерес.
— Това е една много стара история, стара колкото Адемре. От край време е разказвана по един и същ начин. Готов ли си да я чуеш? Официалност.